Сега, когато паланкинът я отведе в една тиха улица с живописни табели над закритите със завеси врати на магазинчетата, тя изпита същото вълнение, което бе усетила в онази отдавнашна битка.
— Спрете! — заповяда тя на своя ескорт.
Шествието спря, Рейко слезе от паланкина и пое бързо надолу по улицата. Придружителите й се стараеха да не изостават, но скоро я изгубиха в тълпата. Рейко се шмугна под индиговата завеса на Сосеки, известния търговец на мазила. Помещението бе отрупано с рафтове, шкафове и сандъци с какви ли не вещества за разкрасяване — лечебни балсами, масло и бои за коса, сапуни и отстранители на петна, гъби и четчици, перуки, пудри и гримове. Тя събу обувките си в антрето и се придвижи към щанда с маслата за баня. Пред него стоеше жена към четирийсетте, облечена в синьо кимоно на джоро — низша дворцова служителка, и говореше на продавачката със заповеднически маниер:
— Ще взема по десет шишенца масло с аромат на бор, жасмин, бадем и гардения.
Продавачката записа поръчката. Джоро се приготви да си върви, но Рейко се приближи и я заговори:
— Добро утро, братовчедке Ери сан — поздрави тя с поклон.
Жената й бе далечна роднина по майчина линия, някога наложница на предишния шогун Токугава Йемицу. Сега Ери се грижеше за снабдяването на „вътрешното крило“ с необходимата на наложниците козметика, тоалетни принадлежности и медикаменти. Без съмнение Сано щеше да я сметне за прекалено низша служителка, за да тръгне да я разпитва. Но Рейко знаеше, че Ери е доверен източник на информация за събитията в двореца и основна фигура в женската мрежа за клюки. — Може ли да поговоря с теб? — след смъртта на майка й родът Уеда рядко поддържаше връзки със семейството на Ери.
Ери поздрави Рейко, ахвайки от изненада и радост.
— Рейко чан! Толкова време мина. Последния път, когато те видях, ти беше съвсем малка; а я виж сега колко си пораснала! И вече си омъжена! — някогашната красавица Ери бе позагубила привлекателния си външен вид — бели нишки проблясваха в пристегнатите й коси, бе отслабнала и променена, но топлината на очите и усмивката й си бяха останали същите. Когато Ери те погледне, спомни си Рейко, се чувстваш така, сякаш целият й интерес е насочен единствено и само към теб. Без съмнение това бе начинът, по който бе омаяла своя господар и по който предразполагаше хората да споделят тайните си с нея. Сега Ери каза: — Да идем някъде да поговорим насаме — тъй като знатните дами не можеха да пият в обществените чайни, нито да ядат по сергиите с храна, в много магазини в този район имаше помещения, в случай че клиентките желаеха да се подкрепят. И сега Сосеки, собственикът на магазина, ги покани в задния двор, предложи им саке, сушени плодове и сладки. — Разкажи ми какво ново около теб — подкани я Ери, докато сипваше саке в малки чашки.
Скоро Рейко вече бе разказала на братовчедка си всичко за сватбата, за подаръците, които бе получила, и за обзавеждането на новия си дом. Едва се възпря да не й сподели неприятностите си със Сано.
— Много съм заинтригувана от убийството на онази наложница, Харуме — каза тя и захапа една суха кайсия. — Какво знаеш за него?
Ери се поколеба.
— Съпругът ти разследва това убийство, нали? — внезапна предпазливост охлади сърдечността й. Рейко усети недоверието на Ери към мъжете по принцип и особено към мъжете в бакуфу. — Той ли те изпрати?
— Не — призна Рейко. — Той ми нареди да стоя далеч от разследването. Изобщо не подозира, че сега съм тук, и ако разбере, ще се вбеси. Но аз искам да разгадая тази тайна. Искам да докажа, че ние, жените, сме не по-лоши следователи от всеки сосакан. Ще ми помогнеш ли?
Дяволито пламъче проблесна в очите на Ери. Тя кимна, после протегна ръка.
— Първо трябва да обещаеш, че ще ми казваш всичко, което научаваш за разследването на съпруга си.
— Дадено! — Рейко потисна опасенията си за реакцията на Сано, ако усетеше нелоялността й. Но нали трябваше да плати някак си информацията, за която молеше, а и нима Сано заслужаваше нещо друго? — Днес съпругът ми разпитва главния пазач Кушида и сокушицу Ичитеру. Възможно ли е някой от тях да е отровил Харуме?
— Жените във вътрешното крило се обзалагат, че единият от тях е убиецът — каза Ери. — Повечето залагат на Ичитеру… Не за друго, просто са млади и наивни. Не разбират как един мъж може да обича някоя жена толкова страстно, както Кушида — Харуме, и в същото време да я убие.
— А ти защо смяташ, че пазачът е виновен?
— Защото знам нещо, което твоят съпруг със сигурност никога няма да открие: в деня, преди Кушида да бъде отстранен от поста му, един от стражите го хванал в стаята на Харуме. Ровел в шкафа с бельото й. Очевидно е искал да открадне нещо… — „Или да сложи отрова“, помисли си Рейко. — Този инцидент не беше докладван — продължи Ери. — Кушида е началник на пазачите и лесно накара подчинените си да мълчат. Никой нямаше да узнае за случилото се, но една слугиня ги чула как се разправят, и ми каза. Останалите пазачи няма да проговорят от страх, че дворцовата администрация ще ги накаже сурово за подобно прикриване на нарушение — Ери млъкна за момент. — Сега съжалявам, че не отидох да докладвам на отошийори Чизуру. Харуме можеше още да е жива… — Ери се разхлипа.