Хирата плъзна поглед встрани.
— Говорих с нея. Но… засега нямам какво да докладвам… — изглеждаше необичайно отвлечен, а очите му горяха с особена сила.
Сано се разтревожи от уклончивостта на Хирата, но предпочете да не го кори.
— Добре, но гледай утре да приключиш с разпита й — каза той и смени темата с разказа за огледа на трупа и за разговора си с Кушида и със семейство Мияги. — Засега ще пазим информацията за бременността в тайна, а ти се опитай дискретно да установиш дали някой знае, или се досеща за това.
— Смятате ли, че тя самата е знаела?
Сано се замисли.
— Струва ми се, че поне е подозирала. Според мен не е съобщила за бременността си, защото не е била сигурна кой е бащата — Сано забеляза, че Хирата не го слуша, а се е втренчил в празното пространство. — Хирата?
Хирата трепна и се изчерви.
— Да, сосакан сама!
„Ако Хирата не започне да се държи отново нормално, помисли си Сано, в най-скоро време трябва да си поговоря с него сериозно.“ Но точно сега нямаше търпение да види Рейко.
— Какво искаш да кажеш с това „Няма я“? — попита Сано слугата, който го посрещна на вратата с вестта, че Рейко е излязла от къщи сутринта и още не се е върнала. — Къде отиде?
— Не каза, господарю. От ескорта пристигна вест, че я водят на различни места в Гинза и в Нихонбаши.
Сано усети, че го обзема неприятно подозрение.
— Кога ще се върне?
— Никой не знае. Съжалявам, господарю.
Раздразнен от отлагането на една романтична вечер, Сано усети, че е гладен — не беше ял нищо от обед. А и имаше нужда да отмие от себе си скверните следи от аутопсията.
— Приготви ми ваната и ми донеси вечеря — нареди на слугата си.
След като се изкъпа, се преоблече в чист халат и се настани в топлата, осветена от лампите всекидневна. Опита се да изяде вечерята си от ориз, задушена риба, зеленчуци и чай, но раздразнението му към Рейко скоро се превърна в тревога. Нещо лошо ли се бе случило? Или го беше напуснала? Загубил апетит, закрачи напред-назад из стаята. Представи си, че Рейко е в някоя горяща постройка или че са я нападнали бандити. Само да се прибере у дома жива и здрава, хубаво ще я нареди!
И тогава чу отвън тропот на копита. Сърцето му подскочи с облекчение. Най-накрая! Втурна се към входната врата. Рейко влезе, придружена от прислугата си. Студеният вятър бе запалил живи искри в очите й и бе измъкнал няколко дълги кичура от фризурата й. Тя изглеждаше наистина прекрасна… и доволна от себе си.
— Къде беше? — попита Сано. — Не трябваше да излизаш без мое разрешение. И на никого не си казала къде отиваш… Какво си правила тъй късно навън?
Слугите, предчувствайки семеен спор, побързаха да изчезнат. Рейко изпъна рамене и издаде напред нежната си брадичка.
— Разследвах убийството на Харуме!
— След като ти забраних да го правиш?
— Да!
Въпреки гнева си Сано се възхити на смелостта й. Една по-слаба жена би излъгала, за да избегне порицанието, вместо да му се противопостави. Привличането, което изпитваше към нея, изпълзи въздуха на сумрачния коридор с невидими искри. Усети, че и тя изпитва същото. Изведнъж в погледа й се мярна стеснителност и машинално понечи да оправи разрошената си коса. Той усети как започва да се възбужда против волята си. Насила избухна в саркастичен смях.
— И как разследваш? Какво всъщност би могла да правиш?
С вкопчени една в друга ръце и сковани от усилието да се владее челюсти Рейко отвърна:
— Не бързайте да ми се присмивате, съпруже — леден упрек заскрежи гласа й. — Ходих в Нихонбаши да се видя с моята братовчедка Ери, която е служителка във вътрешното крило. Каза, че главният пазач Кушида е бил заварен в стаята на Харуме два дни преди убийството. А наложницата Ичитеру е заплашила с убийство Харуме при едно тяхно сбиване край храма Каней… — тя улови изненадания поглед на Сано и прихна: — Не знаехте, нали? И без мен никога нямаше да разберете, защото и двата инцидента са били потулени. Освен това братовчедка ми Ери смята, че миналото лято някой е хвърлил кинжал по Харуме и се е опитал да я отрови — Рейко с описа събитията и после каза: — Колко време би ви отнело да разберете всичко това? Вие имате нужда от помощта ми. Признайте го!
Тези показания пращаха пазача Кушида в стаята на Харуме в същия ден, когато владетелят Мияги и съпругата му бяха изпратили мастилницата. Кушида може да е прочел писмото и да е съзрял идеалната възможност да сложи отровата, с която вече е бил замислил да я убие. Освен това Рейко бе потвърдила омразата на Ичитеру към Харуме. Сано бе впечатлен от уменията на Рейко, но и вбесен от отсъствието на всякакви угризения.
— Подобни странични факти не могат да разрешат дадения случай — рече той, макар и сам да знаеше, че понякога става точно така. — Пък и как да бъда сигурен, че братовчедката ти е надежден свидетел или че теориите й са верни? Защо въпреки забраната ми си се изложила на опасност?