Сложи ръка върху дръжката на меча си и продължи по-предпазливо. Огледа се и съзря два фенера при покрива на една от съседските порти, но пламъците им бяха угасени. Под тях на улицата чернееше някаква купчина. Сано слезе от коня. Клекна и огледа купчината. Сърцето му заблъска в гърдите, когато откри неподвижните тела на двама въоръжени пазачи. Милостиви богове, все още дишаха! Но бяха в безсъзнание и по главите си имаха кървави рани от тъпо оръжие. Обзе го паника. Хукна към къщи, където Рейко, Хирата, отрядът помощници и прислугата спяха, без да подозират за опасността. Пред собствената му порта двамата пазачи също лежаха в безсъзнание на прага.
— Токубей! Горо! — Сано коленичи и ги разтърси. — Съвземете се! Какво се случи?
Единият от мъжете се размърда със стенания.
— … мина покрай нас — изстена Горо и с мъка се изправи на крака, стиснал с две ръце главата си.
— Кой беше? — попита Сано.
— Не видях. Стана много бързо. Обкованата с желязо порта зееше отворена. С изваден меч Сано влезе в двора. Нищо не се движеше в мрака. Като направи знак на Горо да го последва, той влезе предпазливо… и се препъна в неподвижните тела на обходната охрана. Вратата, водеща към вътрешното ограждение, също бе открехната.
— Иди в бараките и събуди помощниците ми — нареди Сано. — Кажи им, че в къщата има нарушител.
Пазачът побърза да изпълни заповедта. Сано приближи ограждението. Пред него се издигаше тъмната къща. Изкачи предпазливо дървените стълби, спря за миг в сянката на дълбоките стрехи над верандата и напрегна слух. Някъде на хълма изцвили кон, но от вътрешността на къщата не се долавяше нито звук. Сано се приближи на пръсти до входната врата и прекоси антрето. С вдигнато оръжие продължи безшумно по коридора. Стигна до кабинета си и спря изопнат — върху хартиената стена падаше мъждива светлина. Вътре подът изскърца под нечии стъпки, после се чу ясен звук от отваряне на чекмедже и шумолене на хартия. Натрапникът явно ровеше из документите му. Сано предпазливо натисна дървената плоскост и тя се плъзна безшумно встрани. В нишата до бюрото му стоеше фигура в черно наметало с плътно прилепнала качулка. Ровеше в шкафовете с гръб към вратата. Сано влетя и извика:
— Спри! Обърни се!
Глава 17
Нарушителят се обърна. Беше главният пазач Кушида. Около него се въргаляха разпилени книжа и документи. Вече бе съборил всичко от рафтовете и сега ровеше в шкафа. Сбръчканото му маймунско лице увисна от слисване. За миг се смрази. Погледът му, пълен с паника, скачаше от Сано към препречените с решетки прозорци и от там — към облегнатата на стената нагината.
— Не мърдай! — заповяда Сано.
Кушида грабна копието с тъй бързо движение, че сякаш оръжието само скочи в ръката му. После прелетя над бюрото и от издигнатия подиум в нишата се хвърли към Сано. Очите му бяха черни кладенци на отчаянието. Извитото острие проблясваше на приглушената светлина.
— Не се и опитвай! — предупреди го Сано, заемайки отбранителна поза с вдигнат меч. — Хората ми ще дойдат всеки момент. Дори и да ме убиеш, няма да се измъкнеш. Хвърли оръжието. Предай се!
Кушида се спусна напред. Сано отскочи встрани и острието мина на косъм от гърдите му. Той се извъртя, готвейки се да отвърне на удара. Пазачът замахна с копието към гърлото му. Сано парира удара. Сцеплението на двете остриета го отхвърли настрана. Внезапен тъп удар се стовари върху бедрото му — Кушида бе извъртял дръжката на копието и го бе стоварил върху крака му. Сано залитна от болка. В следващия миг възстанови равновесието си и размаха меча.
Но Кушида умело избягваше всеки удар. Оголил зъби в свирепа гримаса, той бе навсякъде и никъде, като боец призрак, който се придвижва с неестествена скорост. Острието на нагината неизменно отблъскваше меча на Сано. Заради по-късия си обхват сосаканът не можеше да се приближи достатъчно, за да нанесе удар. Кушида го погна из стаята. Сано скочи заднишком върху един железен сандък. Удари гръб о стената и с финт нанесе обратен удар. Кушида рязко изви копието, за да парира удара му. Сано бързо нанесе кръгов удар. Острието разряза ръката на противника му, който обаче не се отказа и продължи безпощадното си нападение.
Мъжките гласове отвън се чуваха все по-близо. По коридора отекваха стъпки от тичащи нозе. Най-сетне помощ! Една фигура се втурна през вратата. Сано се озърна и облекчението му се превърна в ужас. Облечена в нощница на бледи розови цветя, със стигащи до коленете разпуснати коси, Рейко бе стиснала в двете си ръце меч. Красивите й очи искряха от възбуда.
— Рейко! Какво правиш тук? — изкрещя Сано между два удара.