— Е, добре, излъгах — призна унило Кушида, — но не съм бил в стаята й, за да я отровя. Исках да се сдобия с дневника й, но от един войник разбрах, че вече сте го конфискували като веществено доказателство. Затова дойдох да го търся тук.
— А защо ти е дневникът й? — попита Сано.
— Първия път успях да прочета само няколко страници… — гласът на Кушида звучеше унил и отчаян. — Исках да разбера кой е любовникът й. Надявах се, че може да е записала името му някъде…
— Откъде знаеше, че Харуме е имала любовник? — Сано размени многозначителен поглед с Хирата — пазачът не само бе признал, че е влязъл в стаята на Харуме, но и бе изтъкнал допълнителен мотив за убийството й.
След като бойният дух го бе напуснал, Кушида изглеждаше като малка печална маймуна.
— Когато придружавах Харуме и другите жени по време на разходките им извън замъка, установих, че тя тайно се измъква от групата. Три пъти пробвах да я проследя и все я изпусках. Четвъртия път тя неволно ме отведе до една странноприемница в Асакуса. Но не можах да мина през портата, защото я пазеха войници. Не носеха никакви отличителни знаци и не ми казаха кои са… — „Хората на владетеля Мияги“, помисли си Сано, охраняващи уединението на своя господар, докато трае срещата му с Харуме. — Така и не видях мъжа, когото тя избра вместо мен — продължи Кушида. — Но зная, че имаше такъв. Защо иначе ще се измъква скришом? Лежа буден през нощта и се питам кой може да е. Завиждам му за радостта, че я е имал. Тази неизвестност е непоносима. Направо ме убива! — очите му пламтяха от страст. — У вас ли е още дневникът? Моля ви, нека го видя!
Сано се запита дали пазачът имаше и друга, по-конкретна причина да открадне дневника. Може би е смятал, че съдържа улики срещу него, които е искал да унищожи.
— Докато беше в стаята на Харуме, попадна ли на мастилница и любовно писмо с молба да се татуира? — попита Сано.
Кушида поклати глава нетърпеливо.
— Казах ви вече. Не съм виждал никаква мастилница. Нито писмо. Не съм търсил подобно нещо. Всичко, което исках, бе личен спомен от Харуме — и като сведе срамежливо очи, измърмори: — Ето как намерих дневника. Беше в бельото й. Казах ви, че не знаех за татуировката. Не съм я отровил.
— Разбрах, че миналото лято Харуме се е разболяла много тежко и че пак по това време някой е хвърлил кинжал по нея. Знаеше ли за това? Ти ли го стори? — Сано търсеше начин да провери историята на Рейко.
— Да, знаех. Но ако си мислите, че съм имал нещо общо със случилото се, грешите — Кушида изгледа Сано свирепо, а в погледа му се четяха презрение и предизвикателство: — Никога не бих навредил на Харуме. Аз я обичах. Не съм я убил!
— Главен пазач Кушида — каза Сано след известна пауза, — поставям те под домашен арест, докато разследването по убийството на Харуме приключи. Дотогава съдбата ти ще е решена. Оставаш под непрекъсната охрана… — това бе алтернативата, която се предоставяше на самурая вместо затвор като привилегия заради ранга. Сано се обърна към помощниците си и нареди: — Отведете го в байчо, жилищния район на потомствените васали на Токугава.
Хирата погледна Сано притеснено.
— Почакайте, сосакан сама. Може ли първо да поговоря с вас? — те излязоха в коридора и Хирата прошепна: — Сумимасен, но смятам, че правите грешка. Кушида е виновен и лъже, за да прикрие вината си. Той е убил Харуме от ревност, защото тя е имала любовник. Трябва да бъде обвинен и пратен на съд. Защо сте толкова снизходителен към него?
— А ти защо си тъй нетърпелив да приемеш лесното решение, и то толкова скоро след началото на разследването? Това не е в стила ти, Хирата сан.
Целият пламнал, Хирата настоя на своето:
— Мисля, че той я е убил.
Сано реши, че това не е най-подходящото време да разговаря със своя главен васал за проблемите му, каквито и да са.
— Слабите места по делото срещу Кушида са очевидни. Преди всичко проникването с взлом доказва, че е импулсивен и избухлив, а отровителството предполага бавен и пресметлив убиец. Второ — това, че е излъгал веднъж, не означава, че винаги трябва да поставяме под съмнение думите му. Трето — ако приключим този случай прекалено бързо, истинският убиец може да се измъкне и не е изключено да последват нови убийства… — Сано разказа на Хирата теорията на съдията Уеда за конспирацията: — Ако има заговор срещу шогуна, трябва да определим самоличността на всички престъпници или заплахата към клана Токугава ще си остане в сила.
Хирата кимна с неохота. Сано се показа през вратата и нареди на помощниците си:
— Тръгвайте! — после се върна при Хирата. — Освен това имам въпроси и към другите заподозрени.