Упоритото мълчание на Хирата го тревожеше, но Сано възнамеряваше да продължи разследването на семейство Мияги и на сокушицу Ичитеру.
Глава 18
На прага на спалнята му отошийори Чизуру обяви:
— Ваше превъзходителство, представям ви компаньонката за вечерта — почитаемата сокушицу Ичитеру. — Тя удари три пъти върху малък ритуален гонг, после се поклони и изчезна.
Бавно и величествено Ичитеру пристъпи в спалнята на шогуна. Тя носеше голяма книга, подвързана с жълта коприна. Бе облечена в мъжко кимоно на черни и кафяви райета, с дебели подплънки, които да разширяват раменете й. Под тях платнени превръзки приплескваха гърдите й. На лицето й нямаше пудра, устните й бяха без червило, а косите й бяха събрани в строг, типично мъжки кок. Тринайсетте години като наложница на Токугава Цунайоши я бяха научили как да откликва на вкусовете му. И сега, когато й оставаха само три месеца до оттеглянето й, животът й минаваше изцяло под знака на все по-неотложната потребност да зачене от своя господар, преди времето й да изтече окончателно. Трябваше да се възползва от всяка възможност да го прелъсти.
— О, моя скъпа Ичитеру. Добре дошла! — Токугава Цунайоши лежеше върху футон, отрупан с цветни завивки. Помещението бе обзаведено с украсени с позлата шкафове от полирано дърво и фини татами. Великолепни рисунки по стените изобразяваха планински пейзаж. Украсени с цветя паравани не допускаха течение в стаята и задържаха топлината, която се излъчваше от ниски мангали с дървени въглища. Тамян с аромат на лавандула освежаваше въздуха. Шогунът носеше бледоморав копринен халат и черна цилиндрична шапка. Двамата бяха сами, ако не се смятаха стражите пред вратата и отошийори Чизуру, която бе наострила слух в съседната стая. И въпреки това настроението на шогуна трудно можеше да се определи като романтично.
— Беше изключително… ъ-ъ напрегнат ден — каза той. Умора се бе вдълбала в бледото му лице. — Толкова решения трябваше да взема! Пък и тази потискаща история около… ъ-ъ… убийството на Харуме. Просто не знам какво да правя… — той въздъхна и вдигна поглед към Ичитеру в очакване на съчувствие. Тя седна, остави книгата настрана и го прикани да положи глава в скута й. Той продължи да й разказва неприятностите си, а тя тихо мълвеше успокоителни слова:
— Не се тревожете, господарю мой. Всичко ще се оправи — след толкова години заедно двамата бяха като отдавнашна съпружеска двойка. Тя бе за него приятел, майка, бавачка и… най-рядко любовница. Както галеше челото му, под привидно спокойното поведение на Ичитеру се трупаше нетърпение. Разнесе се далечен звън на храмова камбана, оповестяващ безмилостно отлитащото време, което все още я делеше от нейния трийсети рожден ден. Но трябваше да остави Токугава Цунайоши да се изприказва, преди да пристъпят към секса. Докато скръбният му глас продължаваше да нарежда, мислите й се върнаха към онзи наистина щастлив период от живота й в столицата Киото, където се издигаше величественият, обграден от високи зидове императорски дворец. Ичитеру бяха братовчеди на настоящия император. Те живееха в разкошна вила на територията на двореца. Ичитеру бе израсла там в уединение, но детството й не бе самотно. Имаше многобройни роднини, които неспирно се жалваха — ту от оскъдната храна, ту от старомодните дрехи, ту от липсата на развлечения, ту от недостиг на слуги. Постепенно Ичитеру започна да проумява причината за изтънчената им бедност и негодуванието на възрастните срещу режима на Токугава. Бакуфу, обладани от страх, че императорската фамилия ще се опита да възстанови предишната си власт, бяха ограничили доходите на императора и роднините му, за да не могат да поддържат войска и да вдигнат въстание. Но едва когато порасна, Ичитеру си даде сметка, как политиката бе белязала живота й от самото начало…
— Ааах, Ичитеру… — гласът на Токугава Цунайоши я върна към действителността. — Понякога си мисля, че ти си единственият човек, който ме разбира.
Сокушицу сведе поглед към нето и видя, че лицето му се бе отпуснало. Най-накрая бе готов за задачата на вечерта.
— Да, аз наистина ви разбирам, господарю мой — каза тя с изкусителна усмивка. И съм ви донесла подарък.
— Какъв? — като нетърпеливо дете шогунът седна в леглото, а очите му заблестяха от удоволствие.
Ичитеру сложи книгата пред него.
— Възбуждаща книга, господарю мой — сборник с шунга, еротични гравюри, произведения на прочут майстор, единствено за вас… — тя отгърна книгата и се спря на първата страница. Във великолепни приглушени цветове на нея бяха изобразени двама самураи, които лежаха голи един до друг под увисналите клони на плачеща върба. Мечовете им бяха оставени върху купчини нахвърляни дрехи, а те двамата се галеха по набъбналите членове. В ъгъла имаше стих, написан с елегантен шрифт: