— Великолепно! — ахна Токугава Цунайоши. — Ти знаеш какво ми харесва, Ичитеру — от другата страна на преградата се долови шумолене. Отошийори Чизуру се размърда, очакваща с нетърпение началото на любовната игра. Шогунът огледа Ичитеру от глава до пети и одобрително вдигна вежди: — И колко си хубава тази вечер!
— Благодаря ви, господарю — каза Ичитеру, доволна, че планът й за прелъстяване действа. Тя го остави да се възхищава на картината още известно време, след това отгърна на втората страница. Сцената представяше плешив будистки свещеник в храмова зала за богослужение, а полите на яркожълтата му роба бяха вдигнати на кръста. Млад послушник бе коленичил в нозете му, наполовина поел в уста възбудения му член. Стихът гласеше:
— О-о, колко богохулно и сквернословие! — кискайки се, Токугава Цунайоши се приведе към Ичитеру. Откъм дъното на коридора до тях достигаха ритмичните стъпки на охраната. В съседното помещение отошийори Чизуру се изкашля леко. Но шогунът, изглежда, не долавяше тези разсейващи шумове, докато оглеждаше Ичитеру с едва зародило се в погледа желание.
Тя му се усмихна окуражително, потискайки нервна тръпка. Винаги бе изпитвала отвращение от глуповатата личност на шогуна и от болнавото му тяло. Ако зависеше от нея да си избере любовник, би посочила Хирата, когото с такава наслада бе дразнила в кукления театър. Той поне беше мъж, който наистина я оценяваше! Но амбицията трябва да владее емоцията. Ичитеру бе длъжна да осъществи съдбата си, предопределена за нея толкова отдавна… когато като дете по време на уроците й по музика, калиграфия и чаена церемония възрастни членове на императорското семейство често се отбиваха, за да я наглеждат. „Ичитеру е много надеждна“, често казваха те. Умно, но наивно момиче, винаги покорна и хранеща уважение към по-възрастните, Ичитеру се наслаждаваше на тези похвали. Скоро обаче получи и други уроци. При нея доведоха една красива куртизанка от квартала на удоволствията в Киото. Казваше се Абанос. Тя обучи Ичитеру в изкуството да доставя удоволствие на мъжа — как да се облича и да флиртува; как да води забавен разговор; как да ласкае мъжкото честолюбие. Върху една дървена статуя Абанос й показа най-различни техники с уста и с ръце за възбуждане на любовника. По-късно запозна Ичитеру с приложението на еротичните играчки, целящи да поддържат мъжкия интерес. Тя съблече Ичитеру и я въведе в насладите, които може да изпитва собственото й тяло. Галейки с пръсти най-интимните й места, Абанос я накара за първи път да изпита оргазъм и когато Ичитеру задиша учестено, заизвива се и застена страстно, Абанос й каза: „Ето какво иска да вижда и да чува мъжът, който е легнал с теб.“ С помощта на специално дървено приспособление Абанос й показа как да свива вътрешните си мускули около мъжкия член. Научи я как да прелъстява мъже, които не харесват жени; как да задоволява необичайни апетити. По-късно дворцовият лекар я обучи как да използва афродизиаци, за да засилва възбудата и да подпомогне зачеването. Винаги прилежна, Ичитеру никога не се възпротиви и никога не попита защо. До шестнайсетата си годишнина тя така и не знаеше каква бе целта на тези уроци. И когато един ден в двореца пристигнаха пратеници от Едо, наставниците й я премениха в най-хубави одежди и им я представиха. Императрицата й каза: „Ти си избрана да бъдеш сокушицу на следващия шогун. Гадатели са предсказали, че ще му родиш наследник и ще свържеш императорския род с клана Токугава, а чрез теб богатството и властта отново ще се върнат в императорското семейство. Утре заминаваш за Едо.“ По-късно Ичитеру научи, че роднините й са я продали на шогуна. Почувства се предадена и унизена, но реши да не се поддава на отчаяние, а да спечели благоволението на Токугава Цунайоши и да го накара да й направи дете.
Но скоро решимостта й отслабна — шумът в пренаселеното вътрешно крило я измъчваше, непрестанното наблюдение я тормозеше, принудителният секс, скандалите и съперничеството между жените ставаха все по-непоносими. Постепенно природната й интелигентност се изроди в лукавство; хуманността на мисията й се преобрази в ненавист към онези, които я бяха обрекли на тази окаяна съдба; идеалите й бяха заменени от копнежи за богатство и власт. Глуповатата майка на шогуна Кейшо стана олицетворение на всичко онова, което Ичитеру заслужаваше да бъде — дама от най-висок ранг, живееща в охолство и разкош, свободна да прави каквото си пожелае. Само веднъж да роди наследник на Токугава Цунайоши! Но той прахосваше своята мъжественост по момчета и въпреки божествената си красота и ненадминати сексуални умения Ичитеру забременя едва четири години след пристигането си в двореца. Шогунът ликуваше. Всички глезеха Ичитеру, а тя се наслаждаваше на вниманието. Приготвиха разкошна детска стая. После, след осем месеца, тя роди мъртво момченце. Нацията потъна в траур. Но нито шогунът, нито Ичитеру се отказаха. Веднага щом възстанови здравето си, тя се върна в спалнята на Цунайоши. Накрая, миналата година, зачена отново. Но когато пометна в седмия месец, всички започнаха да я обвиняват и обиждат. Бакуфу посъветваха шогуна да не прахосва повече ценно семе за нея. Доведоха му нови заложници, коя от коя по-красиви. И една от тях бе Харуме…