Ичитеру с усилие пропъди от главата си мислите за мъртвата съперница и отгърна следващата страница. Шогунът ахна от удоволствие. На лунна светлина в една беседка гол младеж бе коленичил на четири крака. Зад него стоеше по-възрастен мъж, също гол, ако не се смяташе черната цилиндрична шапка, досущ като тази на шогуна. С една ръка мъжът вкарваше възбудения си член в ануса на момчето, а с другата стискаше органа му. Ичитеру прочете на глас съпровождащите стихове:
Съзряла искрата на похотта в очите на Токугава Цунайоши, Ичитеру го подкани с предизвикателна усмивка:
— Хайде, господарю мой, елате и вземете от мен своята порция наслада… — тя разтвори кимоното си. На слабините й с кожени ремъци бе прикрепен изкуствен член с телесен цвят и внушителни размери. Удивен, шогунът се втренчи в него и от гърдите му се изтръгна трепереща въздишка. — Затворете очи — рече напевно Ичитеру.
Той се подчини. Тя взе ръката му и я постави върху члена. Шогунът изстена и започна да го гали. Ичитеру мушна ръка под полите му. Малката му, мека и отпусната мъжественост постепенно се втвърди под ласките й. Когато беше готов, тя нежно отстрани ръката му и го съблече, като остави само шапката му. После се наведе и застана на колене и лакти, със заметнато на кръста кимоно. Започна да търка голите си задни части в набъбналия му член. Шогунът изръмжа и се устреми към нея. Ичитеру протегна ръка назад и го насочи към своята женственост, предварително намазана с ароматно масло. Токугава стискаше очи, за да задържи илюзията, че тя е мъж. Ичитеру безмълвно зареди страстни молитви към боговете. „Нека този път зачена! Нека стана майка на следващия шогун, та да се измъкна от този жалък и унизителен живот!“ Позакрепналият член на шогуна проникна в Ичитеру. Като стенеше, той започна да го движи навътре и навън. Тя почувства прилив на надежда. А само като си помислеше колко близо бе опасността да загуби всичко! Заради Харуме — млада, свежа и прекрасна, пълна с обещанията, които самата Ичитеру някога въплъщаваше. Напоследък шогунът канеше в спалнята си само Харуме, а Ичитеру, след двете трагични раждания, бе забравена и пренебрегната. Да, тя копнееше да види провала на Харуме! Не се посвени да пусне жестоки слухове за нея, говореше й презрително, настройваше приятелките си срещу нея с надеждата, че от мъка Харуме ще залинее и погрознее. Но всичките й усилия се провалиха, когато господарката Кейшо си хареса Харуме и я повиши в първа наложница на шогуна и своя помощница. После, преди два месеца, Ичитеру забеляза, че Харуме не се храни: на масата едва побутваше съдържанието на чинията си. Кожата й стана болезнено бледа. Три сутрини подред Ичитеру установи, че Харуме повръща в тоалетната. Най-ужасният страх на Ичитеру се бе превърнал в действителност — нейната съперница беше бременна. Ичитеру бе обзета от отчаяние. Трябваше да попречи на Харуме да я победи и да стане майка на следващия диктатор. Не можеше просто да стои и да чака с надеждата, че детето ще бъде момиче или ще се роди мъртво. Не искаше да прекара остатъка от живота си като отрудена служителка в двореца или да се върне опозорена в Киото. С нова решимост тя се впусна да търси начин, как да съсипе съперницата си. Несъзнателно Харуме бе подпомогнала Ичитеру, като не бе докладвала за състоянието си. Може би в момичешкото си невежество не бе разбрала, че е бременна? Или детето не беше на Токугава Цунайоши? Ичитеру бе виждала как Харуме тайно се измъква от групата при разходките извън замъка. Но кой бе тайният й любовник? Докато преравяше стаята й, търсейки улики за неговата самоличност, Ичитеру бе открила пакет с красива мастилница и писмо от владетеля Мияги. Ето как потайността на Харуме предостави на Ичитеру лъч надежда и възможност за действие. А сега Харуме беше мъртва. И съдбата даваше на Ичитеру нов шанс да забременее, преди да се оттегли окончателно. Оставаше само един проблем — да убеди сосакан Сано, че няма вина за смъртта на Харуме…