Внезапно Токугава Цунайоши омекна вътре в нея. С отчаян вик той рухна на футона.
— О-ох, скъпа, опасявам се, че не съм в състояние да продължа.
Ичитеру се отпусна, готова да се разплаче от разочарование и безизходица.
— Съжалявам, господарю мой — каза тя хрисимо, — може би ако ви помогна…
С жест той й даде знак, че е свободна, после дръпна завивката върху себе си и затвори очи.
— Друг път. Сега съм твърде уморен, за да опитам повторно…
— Да, ваше превъзходителство — Ичитеру стана и оправи раздърпаните си одежди. Докато прекосяваше помещението, решимостта й се засили. Следващия път задължително ще успее! А дотогава ще се погрижи престъплението й никога да не бъде разкрито. Тя излезе безшумно и затвори вратата зад гърба си. Усмихна се в пристъп на зло вдъхновение. Вече знаеше как да избегне обвинението в убийство и как да постигне повишение.
Глава 19
След няколко часа сън и питателна закуска Сано излезе от къщи рано сутринта. Вътре Рейко все още спеше; слуги разчистиха неразборията в кабинета, а помощниците му бяха оставили съобщение, че главният пазач Кушида е поставен под домашен арест. Хирата вече бе напуснал замъка Едо, за да проследи информацията си за търговеца на лекове и да довърши разпита на Ичитеру.
Сано намери отошийори Чизуру в кабинета й — малка стаичка в дъното на вътрешното крило. На стената висяха дървени табелки с график за дежурствата на служителите и прислугата. Един прозорец гледаше към двора на пералнята, където прислужници варяха в димящи ведра мръсно спално бельо. През решетъчната преграда проникваше остър мирис на луга. Облечена в своята сива униформа, Чизуру бе коленичила зад бюрото си и преглеждаше домакинските счетоводни книги.
— Отошийори Чизуру, може ли да поговоря с вас? — попита Сано от прага.
— Да, разбира се — отошийори прекъсна работата си и с жест го покани да седне пред нея. После скръсти ръце и зачака с безстрастно изражение.
— Кажете ми нещо повече за произхода на Харуме? — помоли Сано. Интуитивно вярваше, че в миналото на наложницата се криеха важните нишки към нейната смърт. Откъде бе родом, какво бе правила, преди да дойде в замъка Едо — всичко това можеше да му донесе повече информация, отколкото всички свидетели, заподозрени или веществени доказателства, събрани до момента. Чизуру се поколеба и после каза:
— Досиетата на обслужващите шогуна са поверителни. За да ви дам подробности, трябва да имам специално разрешение…
— Мога да взема разрешително от шогуна и да се върна по-късно — рече Сано и понечи да си тръгне. — Но ако ми кажете сега, можете да спестите и на двама ни излишни неприятности. Освен това какво значи „поверителни“, при положение че Харуме е мъртва?
— Добре — отстъпи отошийори Чизуру. — Харуме е родом от Фукагава. Майка й се е подвизавала с прякора Синя Ябълка; била е… нощна птица.
Така наричаха незаконните проститутки — те обслужваха по-бедните клиенти, за които скъпите, покровителствани от закона куртизанки в Йошивара бяха недостъпни. Странно, защото повечето от жените във вътрешното крило бяха със знатен произход.
— Как избраха Харуме за наложница? — попита Сано.
— Бакуфу решиха, че разнообразието ще се отрази благотворно върху възпроизводителните способности на негово превъзходителство — отвърна Чизуру.
— А бащата на Харуме? — попита Сано.
— Джимба от Бакурочо. Може и да го познавате.
— Да, зная го — мъжът бе известен търговец на коне, който снабдяваше конюшните на Токугава и на мнозина даймио. Самият Сано бе купувал коне от него. По-късно Сано щеше да посети родителите на мъртвата наложница, за да научи нещо повече за нея. — Искам отново да огледам стаята на Харуме. Вещите й там ли са още?
Отошийори Чизуру кимна.
— Да. Подът бе почистен, но иначе всичко си е така, както си беше. Елате — тя стана и поведе Сано през лъкатушещите коридори на вътрешното крило. Пред стаята на Харуме той й благодари, плъзна встрани вратата и отново я затвори зад гърба си. Озовал се сам в малката стая, застина за момент. Безмълвно заоглежда наоколо, като се стараеше да попие от атмосферата й. През тънките летви на закриващите прозорците капаци се процеждаше мъглива дневна светлина. Подът бе покрит с нови татами. Мебелите бяха непокътнати. Но под чистата миризма на сапун Сано долови тежкия мирис на кръв и повръщано. Представи си Харуме просната на пода, вкочанена, изцъклена. Духът й сякаш бе замърсил въздуха с ужаса на насилствената смърт. Побиха го ледени тръпки, все едно бе видял призрак. Отърси се от този образ и започна щателен оглед на шкафове и сандъци. Разгърна едно по едно кимоната, като внимателно ги слагаше на пода — две от тях бяха памучни, много измачкани и без каквито и да било следи от скорошно носене. Вероятно ги бе донесла, когато бе дошла в замъка, и после ги бе изоставила заради шестте други — от скъпа коприна, в екстравагантни цветове и десени, но без елегантност и стил.