— Сокушицу Харуме прекарваше доста време в спалнята на негово превъзходителство — отбеляза Рюко. — Ами ако е забременяла?
Озадачена, господарката Кейшо възкликна:
— Ами нали точно това искаме със сина ми!
— Нека го кажа по друг начин — Рюко закрачи наоколо, като се опитваше да възвърне по изчерпаното си търпение. — Какво смятате, че ще ви се случи, ако се роди наследник?
Кейшо се разсмя.
— Ще стана най-щастливата баба на света!
— Не! Ако Харуме бе родила наследник на негово превъзходителство, тя щеше да стане негова официална съпруга и да ви измести като най-вишестоящата жена в Япония.
— Но това е само формално… Аз съм майката на Цунайоши. Никоя друга жена не може да ме измести от сърцето му. Той е зависим от мен!
— Да, но не приема с радост отговорността да бъде шогун — каза Рюко, като съзнателно избягна въпроса, доколко и дали въобще Токугава Цунайоши ръководеше държавата. — Той по-скоро би искал да се занимава с религия или с театър. „Или с момчета“, добави мислено, но не посмя да го изрече. — С появата на наследник приемствеността ще бъде осигурена и негово превъзходителство може да използва това като извинение да се оттегли и да назначи регентски съвет, който да оглави правителството, докато синът му навърши пълнолетие…
Господарката Кейшо сбърчи физиономия в израз на непреклонност.
— Изключено! Синът ми няма да се оттегли, преди смъртта да го отведе от този свят. И не се нуждае от съвет, за да управлява, защото има мен!
— Моля ви, господарке моя. Размислете! Ако се роди наследник и вашият син се оттегли от властта, кой ще има повече влияние върху регентския съвет? Вие, майката на бившия шогун, или тя — майката на онзи, който тепърва ще стане върховен диктатор? Ако Харуме беше жива, вие щяхте да загубите привилегиите, властта и положението си на управляваща вътрешното крило. Сосакан Сано ще се сети за това, ако вече не го е сторил. И вие ще се превърнете в основен заподозрян!
Лицето на господарката Кейшо придоби хитро, пресметливо изражение, каквото Рюко не бе виждал до този момент. Дали най-сетне бе осъзнала несигурното си положение? Или през цялото време е била наясно? Кейшо бавно се обърна към Рюко. От изражението й бе изчезнала и най-малката следа на добродушна наивност.
— Кажи ми, скъпи — рече тя едва чуто, а погледът й се впи в свещеника. — Разследването на убийството ли те тревожи тъй силно заради мен или заради собственото ти положение? Какво се опитваш да постигнеш?
Думите й му подействаха като шок. В крайна сметка Рюко бе прочут както с благотворителността си, така и с пословичната си алчност. Без съмнение Сано би могъл да реши, че свещеникът е убил Харуме, за да защити господарката Кейшо и едновременно с това — собственото си положение. В съзнанието му се мярна кошмарна представа — как го откарват на мястото за екзекуции. Но въпреки моментното объркване съзря начин, как да извлече полза от неочаквания обрат на разговора.
— О, господарке моя — той сведе глава. — Толкова се боя, че сосакан Сано може да разбере какво сторих…
Кейшо реагира точно както Рюко бе предвидил. Тя го сграбчи в обятията си и заяви:
— Не ме интересува какво си направил, щом си го извършил заради мен! — Рюко спотаи усмивката си в пазвите на Кейшо. Нека вярва или да се преструва, че вярва… че той е убиецът на Харуме, ако това е цената на нейното съучастничество! — Докато съм жива, и косъм няма да падне от главата ти! — и тя го потупа по обръснатия скалп. После се изкиска на сполучливата си шега и каза: — Студено ми е, хайде да се връщаме! Остави на мен да се оправям със сосакан Сано. Няма за какво да се тревожиш, скъпи мой.
Глава 21
Сано слезе от лодката, която го бе прекарала през река Сумида до Фукагава — родното място на Харуме. Разположено при устието на реката, там, където се вливаше в залива Едо, предградието се простираше на мястото на някогашни блата и все още областта не се смяташе за особено благонадеждна. Сано мина покрай складове с мирис на борова дървесина, сусамово масло и хошика — тор от сардини. Край главната улица, която водеше към параклиса Томиока Хачиман, бе разположен оживен търговски район. На нея се намираше и Ока Башо нелегално съществуващ квартал на евтини незаконни проститутки. Наоколо гъмжеше от чайни и странноприемници; там бяха и най-добрите гостилници с морски продукти.