Щом чу храмовата камбана да бие пладне, Сано осъзна, че е гладен. Влезе в известната гостилница Хирасей, разположена отвън при самите порти на храма. Хапна суши със зеленчуци, ориз и пъстърва на скара. После каза на собственика:
— Търся една проститутка — казва се Синя Ябълка. Знаете ли къде мога да я намеря?
Собственикът поклати глава:
— Не познавам никого с това име. Попитайте в храма.
Сано се отправи към храма Хачиман — облицованият му с мед покрив се извисяваше над улицата като огромен самурайски шлем, а зад високите му каменни стени се гушеше параклисът Етай, чиито свещеници съхраняваха регистър на всички, които бяха живели във Фукагава.
— Истинското й име бе Ясуко — каза старият свещеник в параклиса при гробището, където Сано най-сетне бе открил майката на Харуме — под обрасла с мъх надгробна плоча в района за бедняци. Синя Ябълка бе починала преди дванайсет години. — Дойде тук да търси подслон по време на наводненията. Спомням си я добре. Повечето незаконни проститутки нямат на кого да разчитат, нямат постоянни клиенти, но Ясуко бе красива и много търсена. Работният й прякор идеше от синкавия белег по рождение върху китката й — с форма на ябълка. Беше доверчива, често се татуираше с имената на краткотрайните си любовници. Когато подготвях тялото й за кремация, видях йероглифи между всичките й пръсти — и на ръцете, и на краката… Ясуко спечели чувствата на Джимба от Бакурочо, дошъл във Фукагава по работа — продължи свещеникът. — След като се роди детето, той редовно й изпращаше пари. После Синя Ябълка се разболя. Загуби красотата си и по-заможните си клиенти. Обслужваше бивши престъпници и дори ета, за да припечели за купичка ориз. Когато се помина, аз взех детето, тогава шестгодишно, в нашия приют. После се свързах с Джимба. Той отведе момиченцето при себе си в Бакурочо… Често се питах какво ли е станало с нея — свещеникът въздъхна. Когато Сано му обясни, благото му лице се натъжи: — Каква трагедия! — после добави: — И все пак вероятно Харуме се е радвала на по-добър и по-дълъг живот, отколкото ако беше останала във Фукагава и беше станала незаконна проститутка…
Сано никога не се бе замислял всъщност колко малко професии имаше за жени — съпруги, прислужници, монахини, наложници, проститутки, просякини. С неудобство си представи Рейко с отчаяния й опит да се освободи от тези ограничения. Благодари на свещеника и побърза да излезе от параклиса. И макар да съжаляваше за времето, изгубено в това пътуване, не можеше да се освободи от усещането, че бе научил нещо важно както за разследването, така и за собствения си, озовал се в задънена улица брак.
Областта Бакурочо бе разположена на север от Едо между търговския квартал Нихонбаши и река Канда. Там се намираше най-голямото тържище за коне и сега Сано яздеше редом с коняри, които караха стоката си. Мина край една представителна къща, в която живееха васали на шогуна, пратени тук да се грижат за земите на господаря си. Селски странноприемници подслоняваха провинциални служители, дошли в града да си купят коне или по някаква работа с управителите. Известният терен за стрелба с лъкове служеше като прикритие за един незаконен публичен дом. Ниски дървени сгради помещаваха бакалии, чайни, магазин за седла и ковашка работилница, където яки мъже ковяха подкови. Носачи разнасяха бали сено, а работещи като улични чистачи ета събираха тор. Сано зави покрай един магазин за конски такъми и слезе пред конюшните на Джимба. Герб, изобразяващ галопиращ кон, красеше портите.
Един от помощниците избърза навън да го посрещне с поклон.
— Добър ден, сосакан сама. Нов кон ли си търсите?
— Дошъл съм да се видя с Джимба — отвърна Сано.
— Разбира се. Влезте.
Помощникът пое поводите на коня от Сано и го въведе в най-голямата конюшня в Бакурочо. Островърхи керемидени покриви увенчаваха чудесното семейно имение на Джимба — двуетажно, със старинни хоросанови стени, прозорци с фини решетки, балкони с парапети, помещения за прислугата в задната част. Доста по-различно от бедняшкия квартал във Фукагава, където се бе родила Харуме, реши Сано. Дали бе понесла трудно промяната?