На всяка цена трябваше да изкопчи нужната информация от Ичитеру и да поправи грешката си, преди Сано да разбере за нея и да загуби доверие в своя помощник. А и отчаяно се нуждаеше от нещо, което да компенсира незадоволителните резултати от останалите разпити.
Предишния ден отрядът от помощници не бе успял да намери нито индианската отрова за стрели, нито неуловимия търговец на лекове Чойей. Тази сутрин Хирата ги бе изпратил да разпитат свои информатори от подземния свят на Едо. Изгледите да разреши този случай, като проследи пътя на отровата, бяха нищожни. Сано не смяташе Кушида за виновен и всичко можеше да се окаже зависимо от това, как Хирата ще проведе разпита на Ичитеру.
Бе прекарал неспокойна нощ, като ту потъваше в образни еротични сънища с нея, ту го обземаха пристъпи на угризения и самообвинения. На сутринта стана и състави плана си за разпита. После се отправи по задачите си, изпълнен с непоклатима решимост.
Стигна до увеселителен район Хонджо муко Рьогоку и установи, че лошото време не бе повлияло на веселбата. Търговията в гостилниците и чайните процъфтяваше, но сцената, където Плъха представяше своето гротескно шоу, бе празна, а надписът върху плътно затворените врати гласеше:
„Днес представление няма да има.“
Хирата бе обзет от отчаяние — ако бе излязъл из града, Плъха можеше да не се прибере с часове и дори с дни. Обърна коня си обратно към моста и в този момент зърна позната фигура сред тълпата. Бе плешивият великан, който работеше като телохранител на Плъха и събираше входните такси на представленията. Крачеше към защитния насип срещу пожари. Хирата го последва. Може би великанът щеше да му каже къде се намира Плъха. Гигантът потъна в тъмен проход между една сергия за юфка и циркова менажерия. Тумба пияници се олюляваха насред улицата, препречвайки пътя на Хирата, и когато той стигна до пролуката, великанът бе изчезнал. Хирата слезе от коня си и завърза животното на един стълб. Продължи пеша по тесния проход, вонящ на урина, и стигна до малката уличка зад постройките. Откъм менажерията долитаха викове; от кухните на гостилниците излизаше пара; бездомни кучета се ровеха в зловонни сметища. Иначе уличката бе безлюдна. Хирата избърза покрай залостените задни врати на заведенията. След няколко крачки долови приглушени гласове: диалекта на Плъха и тих женски говор. Идеха от задното помещение на близката чайна. Хирата надникна през препреченото с решетки прозорче.
Покрай стените на помещението бяха разположени керамични кани за саке. Плъха бе коленичил на пода с гръб към Хирата. Слушаше жената, седнала срещу него, и кимаше с рошавата си глава. Наметало скриваше главата и тялото на събеседницата му. На процеждащата се през прозорчето дрезгава светлина Хирата успя да открои само лицето й — невзрачна жена, далеч не в първа младост, с почернени зъби.
— Сделката ще удовлетвори и двама ни — каза тя с тих, умолителен глас. — Моето семейство ще се успокои, а вашата търговия ще процъфти.
— Добре. Петстотин кобана като последно и край — отвърна Плъха.
Тъй като беше виждал Плъха и по-рано да се пазари по този начин, Хирата се досети какво става. Той вдигна ръка, за да почука на портата. Но в този миг усети някаква промяна в атмосферата наоколо, която го предупреди за ново присъствие на уличката. Той се обърна рязко. Силни ръце го сграбчиха за раменете и го повдигнаха от земята. Хирата се озова лице в лице с телохранителя на Плъха.
— Дошъл съм да се видя с господаря ти — обясни Хирата, като се мъчеше да се отскубне от желязната хватка на великана. — Пусни ме долу!
Зла усмивка проряза лицето на телохранителя. Отчаян, Хирата си спомни, че противникът му е глухоням. Онзи го запрати в стената с трясък. Хирата извади меча си. И тогава вратата се отвори със скърцане.
— Какво става тук? — попита Плъха. Щом видя Хирата, изправен с оръжие в ръка срещу слугата му, той се втурна навън и заповяда: — Спри веднага, Кьоджин!
Великанът издаде неясни гърлени звуци, като сочеше към прозореца, като явно се опитваше да каже, че е спипал Хирата да шпионира.
— Този човек е от силите на реда — като говореше с подчертано движение на устните, Плъха направи някакъв жест, по всяка вероятност част от някакъв техен знаков език. — Пусни го, ако не искаш да те убие, а мен да ме арестува! — с кръвнишки поглед великанът отстъпи.
Хирата си отдъхна и прибра меча в ножницата.
— Радвам се да ви видя отново тъй скоро — каза Плъха с неискрена усмивка. — С какво мога да ви бъда полезен днес?
— Намери ли Чойей, търговеца на лекове?
Като хвърли напрегнат поглед към отворената врата, Плъха подръпна бакенбарди.