Тревога заля Сано като ледена вълна. За него събирането на съвета неизменно означаваше неприятности. Щеше му се да отложи доклада, но, изглежда, нямаше изгледи за отсрочване. Двамата с Хирата продължиха надолу по коридорите на двореца. Пазачи отваряха масивни двойни врати с гравирани по тях мрачни изображения на божества хранители. Пред приемната зала Сано пое дълбоко въздух и влезе вътре.
От декоративния таван висяха запалени фенери. Токугава Цунайоши бе коленичил на подиума. Черното му церемониално кимоно бе украсено с изрисуван в златно пейзаж. Дворцовият управител Янагисава заемаше обичайното си място вдясно от шогуна на по-високото от двете нива на пода. Близо до него в два реда един срещу друг и перпендикулярно на своя господар бяха коленичили старейшините. Главният прислужващ на шогуна сервира чай и донесе тютюн и метални кошнички с жарава за лулите.
Когато Сано и Хирата коленичиха в дъното на залата, главният старейшина Макино Нарисада каза:
— Ваше превъзходителство, приемете нашите извинения, че помолихме за свикване на това тъй спешно заседание. Но убийството на Харуме вече стана причина за няколко доста обезпокоителни произшествия. Началникът на охраната на вътрешното крило извърши сепуку, за да изкупи вината си, че е позволил в неговата смяна да стане убийство. Развихрили са се какви ли не слухове и обвинения. Засегнат е Като Юичи, един от младшите членове на съдебния съвет. Неговият колега и противник Сагара Фумио разпространил версията, че Като е убил Харуме. В отговор Като Юичи предизвикал Сагара на дуел. Сега и двамата са мъртви, съдебният съвет е в смут, а десетки мъже се състезават за освободените места… — Сано сведе глава — опасенията му за интриги и нови смъртни случаи вече бяха факт. — Други по-маловажни проблеми също създадоха неудобства — продължи Макино. — Много хора отказват да повярват, че една най-обикновена наложница е единствената цел на убиеца. Никой не желае да яде или да пие тук — той хвърли поглед към недокоснатите купички чай пред своите колеги. — Слугите напускат работа, а държавните служители бягат от Едо уж по работа в провинцията… — „Ето защо мястото изглеждаше пусто“, даде си сметка Сано. — С това темпо скоро няма да остане кой да поддържа столицата. Ваше превъзходителство, препоръчвам строги мерки за предотвратяване на надвисналото бедствие…
Токугава Цунайоши вдигна ръце в отчаяние.
— Ами че… ъ-ъ… аз съвсем не знам какво да сторя — рече той. Както се озърташе за помощ, шогунът съзря Сано. — А-а! — възкликна той и го посочи. — Ето човека, който може да възстанови нормалното състояние на нещата. Сосакан Сано, моля, кажи ни, че си разкрил убиеца на Харуме.
Съпроводен от Хирата, Сано с неохота се приближи до подиума. Двамата коленичиха пред по-високото ниво и се поклониха на присъстващите.
— Със съжаление трябва да заявя, че разследването на убийството още не е приключило, ваше превъзходителство — каза Сано. Той погледна неловко към Янагисава, който несъмнено щеше да се възползва от възможността да го уязви. Но дворцовият управител изглеждаше вглъбен в себе си. Сано започна да разказва за хода на разследването. Главният старейшина Макино прие ролята на опонент, обикновено присъща на Янагисава.
— Значи още не сте проследили пътя на отровата. Кушида е арестуван, защото ви е нападнал и се е опитал да открадне веществено доказателство, но вие не сте убеден, че той е убиецът. Изненадан съм от абсурдната нерешителност в действията ви. Какво ще кажете за сокушицу Ичитеру?
Хирата се изкашля несигурно и се намеси:
— Сумимасен… извинете. Нямаме доказателства срещу нея.
Сано го погледна смаян. Хирата никога не говореше на тези заседания, освен в случаите, когато му задаваха директни въпроси. Освен това, доколкото знаеше, доказателства за невинността на Ичитеру също нямаше. Той не можеше да възрази пред заседаващите, но останеха ли сами, Сано бе твърдо решен да разбере какво точно се бе случило и каква бе причината за странното поведение на Хирата.
— Е, ако убиецът не е нито главният пазач Кушида, нито сокушицу Ичитеру — каза Макино, — значи днес имате по-малко заподозрени, отколкото вчера — той се обърна към Янагисава: — Стъпка назад, не смятате ли?
Изтръгнат от вглъбеността му, Янагисава упрекна Макино:
— Труден случай като този изисква повече от два дни, за да бъде приключен. Какво очаквате, чудеса ли? Дайте време на сосакан Сано и той ще успее, както обикновено.
Челюстта на главния старейшина увисна. Сано застина в недоумение. Янагисава да застане на негова страна на заседание на съвета? Подозрението, което го бе обзело, се засили. Дали дворцовият управител не го окуражаваше да продължи сегашната насока на разследване, защото го отклоняваше от нещо по-важно?