— Намерих източника на мастилото — каза Сано. — Владетелят Мияги признава, че го е пратил на Харуме заедно с писмо, в което й нарежда да си татуира името му — и той описа връзката на даймио с наложницата, както и съучастничеството на госпожа Мияги.
Токугава Цунайоши възкликна яростно:
— Мияги е насилил моята сокушицу и после я е убил? Позор! Арестувайте го незабавно!
— Няма доказателство, че той е сложил отрова в мастилото — поясни Сано. — Засега даймио Мияги и неговата съпруга остават под строго наблюдение. Започнах да проучвам и миналото на Харуме, защото не е изключено корените на убийството й да са там. Разговарях с баща й и претърсих стаята й… — Сано чу как Хирата рязко си поема дъх. Писмото на господарката Кейшо бе като стоманено острие, забиващо се в плътта му. Дългът изискваше да докладва всички факти пред шогуна, но въпреки това се колебаеше. Всяка обидна дума или действие можеха да се възприемат като атака срещу самия шогун. Дали господарката Кейшо бе убила Харуме или не, това не променяше нещата. За обида към майката на шогуна Сано можеше да бъде обвинен в държавна измяна и да бъде екзекутиран.
— Великолепна стратегия! — възкликна дворцовият управител Янагисава, а очите му искряха от ентусиазъм. — Какво научихте?
Сега бе моментът да представи писмото на господарката Кейшо и изявлението на Джимба. Настъпи мигът, изискващ самурайска доблест. Сано поведе вътрешна борба със себе си. Потръпна, усещайки слабост в стомаха.
— Добих по-ясна представа за характера на Харуме… — той не спомена за кичура коса, нито за ноктите, които бе намерил в дрехите на Харуме, защото не знаеше дали имат връзка със случая. — Разполагам и с нови улики, които трябва да проуча… — Сано реши да изчака още известно време, преди да съобщи за писмото, и мислено се заклейми като страхливец. Хирата въздъхна с облекчение заради отсрочката. На Сано му се стори, че видя разочарование в изражението на Янагисава. После продължи: — Ваше превъзходителство, моля, пригответе се да чуете неприятна вест… — залата стихна в напрегнато мълчание. Сано се стегна, за да посрещне реакцията. — Сокушицу Харуме е била бременна…
Присъстващите в залата ахнаха. Последва пълно мълчание. Токугава Цунайоши се изправи несигурно и после отново се свлече на колене.
— Моят син! — възкликна той с очи, хлътнали от ужас. — Моят дългоочакван наследник! Убит в утробата на майка му!
— За първи път чувам за тази бременност — каза Макино. — Доктор Китано редовно преглежда всички наложници, но той не е установил нищо подобно — другите старейшини отразиха като ехо скептицизма на началника си. — Как се сдобихте с тази информация, сосакан Сано? Защо трябва да ви вярваме?
Студена пот изби по гърба на Сано. След близо две години скриване на незаконните аутопсии в моргата на Едо нима сега тайната щеше да излезе наяве и да го прати на заточение? Усети топка в гърлото си, докато се опитваше да измисли убедителна лъжа. До него Хирата, който знаеше за прегрешенията на Сано, седеше с приведена глава, очаквайки ударът да се стовари върху им.
Тогава Янагисава заяви:
— Фактът за състоянието на Харуме е по-важен от метода, по който сосакан Сано го е установил. Той не би допуснал грешка по такъв важен въпрос…
Спасен от своя враг, който неведнъж се бе опитвал да го унищожи! За момент Сано бе обзет от твърде голяма признателност, за да си задава въпроси за мотивите на Янагисава. В очите на дворцовия управител просветна интерес; той се бе съживил от новината за нероденото дете на шогуна. Сано си даде сметка, че Янагисава би могъл да желае смъртта му по същите причини както господарката Кейшо. Но ако не е знаел за бременността на Харуме, защо му е било да я убива?
Шогунът вдигна юмруци към небето и проплака:
— Това е възмутително! — риданията му отекнаха из залата.
А Сано трябваше да засегне още една неприятна тема. Като подбираше внимателно думите си, той каза:
— Ваше превъзходителство, има един въпрос за… бащата на детето… В края на краищата тя наистина… е имала връзка с владетеля Мияги и… може би с Кушида. Трябва да вземем предвид възможността да…
Обръщайки се към Сано, шогунът се втренчи в него през сълзи.
— Глупости! Харуме беше… ъ-ъ… привързана към мен. Никога не би оставила друг мъж да я докосне. Детето е било мое. И щеше да ме наследи като… ъ-ъ… диктатор на Япония… Убийството на моя наследник представлява най-… ъ-ъ… отвратително предателство. Искам възмездие! — Токугава Цунайоши извади меча си. После го изпусна и се разрида. — Уви! Кой би извършил такова ужасно престъпление?