Вратата се отвори. В банята влязоха наложниците на Мияги — Снежинка и Орехче. И двете бяха по халати, с вдигнати на кок коси. Бъбреха си небрежно, сякаш не подозираха, че господарят им ги наблюдава. Нито пък забелязваха господарката Мияги, макар че параванът я скриваше от даймио, но не и от тях. В сиропиталището към храма Зоджо преди четири години тя бе огледала всички момичета, търсейки удачната комбинация от интелект и покорство, докато най-накрая бе довела в дома си тях двете. Бе обучила Снежинка и Орехче да доставят наслада на съпруга й. И те бяха станали съвършени актриси. Съблякоха халатите си. Зад шпионката владетелят Мияги въздъхна сподавено. Госпожа Мияги се усмихна — знаеше какво удоволствие е за съпруга й да гледа голите тела на наложниците. Снежинка имаше големи гърди с изпъкнали зърна. Орехче бе с малък бюст и с широки заоблени бедра. Те се допълваха идеално и госпожа Мияги вече почти физически чувстваше през стената разгарящата се възбуда на своя съпруг. Снежинка взе едно ведро и се поля с вода. После клекна, натърка ръцете си със сапун и каза свенливо на Орехче:
— Ще ми измиеш ли гърба?
Орехче кимна и започна бавно да сапунисва гърдите й. Снежинка загука с видима наслада. Затвори очи и застена, когато Орехче започна да пощипва и засмуква зърната й.
Госпожа Мияги чу как съпругът й изстена. Знаеше, че сега той развързва препаската си и започва да се гали. Орехче скришом хвърли поглед към господарката, която й направи знак да продължи да докосва Снежинка. Даймио изпитваше върховен екстаз от подобни режисирани постановки, но госпожа Мияги не чувстваше никаква физическа възбуда, защото един епизод от миналото й завинаги я бе лишил от способността да изпитва сексуална наслада.
Като дете от страничен клон на рода Мияги тя бе израсла в многолюдното им яшики. Предишният даймио — бащата на нейния съпруг — обичаше да устройва пищни празненства. На едно от тях единайсетгодишната Мияги Акико се бе запознала с един свой чичо, който току-що бе пристигнал от провинция Тоса. Десет години по-голям от нея, чичо Мияги Каору я бе обаял с красивата си външност. По детски тя се бе влюбила в него.
После една нощ вратата на спалнята й тихо се плъзна встрани. Каору й прошепна:
— Ела с мен, Акико. Имам изненада за теб.
Тя нетърпеливо го последва навън в топлата лятна нощ. Той я отведе в конюшнята и я придърпа върху покрития със слама под. После залости вратата и с усмивка поглади косите й.
— Не се страхувай! — каза той и прокара ръце по слабичкото й телце. — Толкова млада… тъй хубава… — от устата му се изтръгна гърлено стенание.
— Оджи сан, чичо, аз… искам… да се върна в къщата — каза Акико уплашено.
Той развърза пояса си и разкъса кимоното й. Хвърли се отгоре й, дишайки тежко като куче.
— Какво правиш? Спри, моля те!
Притисната от силното му тяло върху сламата, Акико усети мириса на потта му, който се смесваше с острата миризма на конски тор. Дъхът му вонеше на алкохол. Тя започна да се дърпа и той я плесна през лицето.
— Не ми се противи! — изсъска. — Просеше си го и сега ще си го получиш! — той насила разтвори краката й. Тя изкрещя от ужас. Сламата дереше кожата й. Тежестта му я смазваше. Бе чувала истории за селски момичета и дори момчета, насилени от мъже от нейния род, но никога не си бе представяла, че може да се случи с нея. Понечи да изкрещи, но Каору я удари повторно, този път по-силно. — Тихо или ще те убия! — и проникна в нея. Акико усети режеща болка между краката си, сякаш някой я бе пронизал с меч. Причерня й от болка. Ридаеше безмълвно. Конете потропваха и цвилеха. А изтезанието продължаваше. После Каору изрева, отдръпна се и болката спря. През сълзи Акико го наблюдаваше как се надига от нея.
— О, не — каза той, като гледаше ръцете си, дрехите си, сламата. Нещо тъмно покриваше всичко. Смътно Акико осъзна, че това е кръв… нейната. Каору изсъска: — Ако кажеш на някого, ще те убия! — в гласа му звучеше паника. — Разбра ли? Ще те убия!