Йохей поклати глава:
— Не мога да ви пусна, млади господарю. Знаете това.
— Но можеш да влезеш тук при мен — виждайки как старецът сбърчи чело нерешително, Кушида взе да го уговаря: — Хайде. Ще си тръгнеш, преди да се събуди пазачът…
— Добре… — последва изщракване на резето, когато Йохей го дръпна. Кушида прибра дъската с пуловете под кимоното си и застана отстрани на вратата. Пазачът продължаваше да хърка. Бавно вратата се плъзна встрани и се отвори. Йохей влезе в стаята на пръсти, като държеше свещта: — Млади господарю…?
В този миг Кушида изпружи крак, старецът се спъна и се просна на пода. Кушида го прескочи и се озова в коридора. Неусетно измъкна копието от отпуснатата ръка на пазача и се втурна към свободата си. Някъде отзад се чуваха виковете на Йохей, последвани от скърцане на врати, шум и възгласи:
— Затворникът избяга! Хванете го!
С всички сили Кушида се носеше към задната врата. Хвърли поглед през рамо и видя двама войници, които бързо го настигаха. Извади кутията с пуловете изпод кимоното си и я захвърли на пътя им. Кутията тупна на земята, капакът й се отвори и пуловете се разпиляха наоколо. С викове на изненада войниците се подхлъзнаха и се проснаха на пода.
Кушида рязко отвори вратата и се втурна през осветения двор, стряскайки двамата стражи. Размаха ловко откраднатото копие и ги халоса по главата с дръжката. Те се свлякоха на пода. От покрива скочиха още войници, за да се присъединят към битката, но Кушида вече бе минал през портата. С два удара с острието на копието рани пазачите отпред. На помощ се притекоха патрулиращи стражи. Стрелци опънаха лъковете си и го засипаха със стрели, но Кушида потъна в нощта.
Глава 27
— Спазихме всички изисквания за домашния арест, но старецът се разнежил и го пуснал — оправдаваше се началникът, който бе повикал Сано в имението на Кушида. — Не е по наша вина… — и с яден жест той посочи към осветения от факли двор, където лежаха четиримата ранени стражи.
Родителите на Кушида, както и няколко васали се бяха скупчили до верандата на къщата — скромна едноетажна постройка с наполовина дървени стени и препречени с решетки прозорци. Откъм улицата през бамбуковия гъстак надничаха любопитни.
Сано и Хирата стояха сънени в мразовития двор, докато небето просветляваше от бледата синева на зората. „Кушида спокойно може вече да е извън Едо“, помисли си Сано с натежало сърце. Недоумяваше какъв може да е мотивът за бягството на пазача. Все пак към него не бе предявено обвинение в убийство, а само за влизане с взлом и за нападение над сосакан. Защо бе нарушил домашния арест?
Сано направи знак на Хирата да го последва, отиде при семейството на Кушида и се представи.
— Казвал ли е синът ви нещо, което може да ни обясни защо е избягал или накъде се е запътил? — попита той бащата на главния пазач.
— Не съм разговарял със сина си, откакто го отстраниха от поста му — отвърна възрастният Кушида със свиреп поглед и непоколебимо изражение.
Сано можеше по-добре да разбере обсебващата страст на пазача към Харуме — с такъв студен и злопаметен баща вероятно е бил петимен за обич.
Майката на Кушида хвърли уплашен поглед към съпруга си и после кимна към един възрастен самурай, хлипащ при вратата.
— Йохей го е видял последен.
Значи това бе верният васал.
— Нищо в действията или думите на младия господар не ми подсказа, че възнамерява да избяга — скърбеше Йохей. — Не знам защо го стори… — старецът пристъпи напред залитайки и се просна в краката на Сано: — О, сосакан сама, когато заловите младия господар, моля, не го убивайте! Аз съм виновен за онова, което се случи тази вечер. Нека аз умра вместо него!
— Няма да го убивам — обеща Сано. Кушида му трябваше жив, за да го разпита отново. — И теб няма да те накажа, ако ни помогнеш да го открием. Има ли някакви приятели, към които може да се обърне за помощ?
— Ами учителят Сайго… неговият сенсей… Той вече се оттегли и живее в Канагава, четвъртата спирка от пътя по Токайдо, на около половин ден път от Едо.
Сано се сбогува със семейството на Кушида. Пред портите двамата с Хирата се метнаха на конете си.
— Разпрати куриери по Токайдо да предупредят стражите по проверочните постове — нареди Сано на Хирата. — Но не мисля, че той ще напусне града…
— И аз — отвърна Хирата. — Ще кажа на силите на реда да обиколят града с описанието на Кушида. После… — Хирата пое дълбоко въздух и го изпусна шумно — … ще се срещна със сокушицу Ичитеру.