Ичитеру само се усмихна, развърза пояса му и съблече дрехите му.
— Та аз ви повиках заради негово превъзходителство. Той се намира в голяма опасност… Убийството на Харуме бе част от заговор срещу нашия господар…
— Какъв заговор? Не разбирам… — наркотикът ограничаваше способността му да разсъждава; мозъкът му се носеше в море от опиянение. Ичитеру се надвеси над него. Гърдите й нежно докоснаха неговите. Невероятното усещане изтръгна стон от Хирата. Той чу как водите на канала се разбиват в бреговете му. Трябваше да избяга. Трябваше да обладае Ичитеру. Но не можеше да стори нито едното, нито другото; наркотикът бе парализирал крайниците му. Тогава Ичитеру обхвана гърдите си с две ръце и притисна щръкналата му мъжественост в топлата гладка падина между тях. Задвижи се нагоре-надолу с усмивка. Триенето бе непоносимо възбуждащо. Хирата извика, когато удоволствието му взе да нараства твърде бързо и твърде необуздано: — Спрете, недейте! — бе запазил достатъчно самообладание, за да не иска да изпръска Ичитеру от глава до пети, но протестът му остана незабелязан. Тя продължи своите движения. Хирата чувстваше как неизбежното освобождаване бързо наближава. Ичитеру сръчно притисна някакви точки в основата на члена му. Върховното изживяване изригна в спазми на екстаз. Той се напрегна, за да съсредоточи погледа си там, но после замлъкна изненадан. Никаква сперма не се бе отделила от члена му, който продължаваше да бъде твърд като камък. И освобождаването ни най-малко не бе намалило възбудата. — Какво направи с мен? Каква е тази магия? — попита той.
Надвесена над него, Ичитеру сложи пръст върху устните му.
— Шшш… Не се страхувай… няма да те боли. Наслаждавай се… — всяка нейна дума отекваше в главата му. — Нали искаш да знаеш кой уби Харуме?
— Не… искам да кажа, да! — Хирата се мъчеше да потисне следващия прилив на желание, който се надигаше в него.
— Един човек, който изпитваше ревност към нея… и се страхуваше, че раждането на наследник на шогуна ще осуети амбициите му… — Ичитеру държеше червен лакиран цилиндър, дебел колкото ръката й. — Той иска да управлява Япония и не може да си позволи да загуби своя единствен път към властта…
Мислите на Хирата блуждаеха. Той отчаяно се мъчеше да си спомни фактите от разследването и мъжете, които бяха заподозрени в извършеното престъпление.
— За кого говориш? За пазача Кушида? За владетеля Мияги? За тайния любовник на Харуме?
— Никой от тях… — Ичитеру плъзна кухия цилиндър върху органа му. Омаслената копринена подплата го обгърна в съвършена ласка. Щом Ичитеру задвижи цилиндъра, издатини под меката повърхност ту го притискаха, ту го отпускаха. Задъхан, Хирата пое към върха на следващия оргазъм. — Свещеник Рюко има шпиони навсякъде… Той знаеше за писмото на владетеля Мияги, защото има свободен достъп до вътрешното крило… Един ден го чух да казва на господарката Кейшо, че Харуме е бременна и че трябва да умре… Двамата решиха, че Рюко трябва да купи отрова и да я сложи в мастилото.
Дори когато новите доказателства срещу Кейшо изпълниха Хирата с ужас, той се разтърси от спазмите на следващ върховен екстаз. И този път Ичитеру предотврати пълното освобождаване, за което Хирата копнееше неистово. Тя махна цилиндъра и го захвърли настрана.