— И въпреки това никой друг няма симптомите на покойната? — Сано размени поглед с Хирата, чието лице първо се проясни и после помръкна в униние. — Доктор Китано, смятам, че трябва да разгледаме възможността Харуме да е била отровена.
Тревожното изражение на лекаря премина в нескрит ужас.
— По-тихо, моля ви! — възкликна той, макар че Сано не бе повишавал глас. След като хвърли предпазлив поглед към коридора, той прошепна: — В днешно време наистина отровата е най-честото обяснение при случаите на внезапна и необяснима смърт… Но давате ли си сметка за опасностите от едно такова твърдение?
Сано бе наясно. Вестта за отравяне — и то в двореца! — щеше да предизвика паника и подозрителност, не по-малки, отколкото при епидемия. Прословутите вражди във вътрешното крило щяха да се развихрят и дори да преминат в насилие. Това се бе случвало в миналото. Малко преди Сано да се премести в двореца, две наложници се бяха скарали и свадата между тях се бе разразила в жестока разпра, в която победителката бе пронизала смъртоносно своята съперница с фиба. Преди единайсет години един прислужник бе удушил дворцова служителка във ваната. Не беше изключено останалата част от двореца да бъде обхваната от паника, която да засили съществуващите вражди и да предизвика фатални стълкновения между самураи и войници. Ами ако шогунът, болезнен по отношение на всякакви домогвания към властта му, възприеме убийството на своята сокушицу като посегателство над самия него? Сано си представи кървавата чистка на потенциалните виновници. В търсене на възможна конспирация, бакуфу — военното управление на Япония — щеше да разследва всички държавни служители, като се започне от съвета на старейшините и се стигне до най-низшите чиновници и слуги, а после и извън двореца — всички даймио, феодалните владетели, провинциалната аристокрация, техните васали и дори най-ниско поставените ронин. Отделни личности с политически амбиции сто на сто ще се опитат да извлекат полза от положението и да наклеветят противниците си — да фабрикуват доказателства, да разпространяват слухове, да злепоставят… И неминуемо ще се стигне до екзекуции и нова смърт!
— Нямаме доказателства, че Харуме е жертва на убийство — отбеляза доктор Китано с пребледняло лице.
Сано си даде сметка за опасенията му, че като главен дворцов лекар с познания за лекарствата доктор Китано щеше да се превърне в основен заподозрян, ако се окажеше, че жертвата е била убита с отрова. Самият Сано нямаше никакво желание да се сблъсква с щателността на бакуфу, тъй като в него имаше могъщ враг, който копнееше да го унищожи — дворцовия управител Янагисава Йошиясу. Но, от друга страна, преследването на истината и справедливостта бяха единственото, което осмисляше живота му. Затова въпреки рисковете трябваше да разбере как и защо е умряла сокушицу Харуме.
— Съгласен съм, че все още не можем да изключим напълно вероятността от заболяване — каза Сано на доктор Китано. — Затова довършете прегледа на жените, дръжте ги под карантина и ми докладвайте незабавно за всеки случай на заболяване или смърт. И моля, наредете някой да откара тялото на починалата в моргата на Едо.
— В моргата ли? — попита учудено лекарят. — Но, сосакан сама, служителите на двореца не биват отнасяни там след смъртта им; изпращаме ги в храма Зоджо за кремация. Без съмнение това ви е добре известно. А и трупът на сокушицу Харуме не може да бъде откаран, преди да се изготви подробен доклад относно обстоятелствата около смъртта й. Свещениците трябва да подготвят тялото за погребението, а приятелките й да останат на нощно бдение. Такава е обичайната процедура.
По време на тези ритуали трупът щеше да бъде подложен на различни манипулации, а уликите — унищожени.
— Уредете пренасянето на покойната в моргата на Едо — нареди Сано. — Това е заповед — тъй като не желаеше да каже защо иска сокушицу да бъде изпратена на място, където след смъртта им се откарваха хора от простолюдието, нарушителите на закона и жертвите на масови бедствия, Сано знаеше, че демонстрирането на власт често води до по-добри резултати от обясненията.
Докторът бързо напусна помещението. Сано и Хирата огледаха стаята.
— Източникът на отровата? — предположи Хирата, сочейки към пода, където на рогозката се търкаляха две крехки порцеланови чашки. Съдържанието им се бе разсипало и бе оставило тъмни петна по сплетената слама. — Може би някой е бил с нея и е сипал отрова в питието й…
— Това не е единственият начин да се сложи отрова. Може и да я е вдъхнала… Как разчете иредзуми, татуировката?
— Йероглифът ай — каза Хирата. — Любов — той направи гримаса на отвращение. Куртизанките в квартала на удоволствията Йошивара се бележат с такива иредзуми, за да докажат своята любов към клиентите си… макар че, както всички знаят, го правят, за да измъкнат повече пари от мъжете. Но аз смятах, че сокушицу на шогуна са твърде елегантни и изискани, за да прибягват до подобни простонародни обичаи. Смятате ли, че иредзуми има нещо общо със смъртта на сокушицу Харуме?