Рейко полагаше усилие да разбере всяка негова дума. Седеше съвсем неподвижна, без да смее дори да си поеме дъх. Сано очакваше решението й и с тревога се опитваше да разгадае изражението й. Вълнение задави Рейко; думите отказваха да излязат, затова тя отговори по единствения възможен начин. Протегна ръка към Сано. Цяла вечност мина в безмълвно вглеждане и размяна на неизказани мисли. После от гърдите на Сано се изтръгна тежка въздишка.
— Няма да е лесно — каза той. — И двамата ще трябва да се променяме. Ще изисква време и… търпение. Но ако ти си съгласна, аз съм готов да опитаме.
— Да, съгласна съм — прошепна Рейко.
Сега Сано я притегли към себе си и пое лицето й в дланите си. Тя осъзна, че за нея това е първата проверка на брака им. Пламенно се притисна в него.
Ръцете му я обгърнаха. Започна да гали с безкрайна нежност косите й, врата й, раменете й. Окуражена, Рейко докосна голата кожа при деколтето на кимоното му. Ръцете му обгърнаха талията й. С вплетени погледи те пристъпиха към футона. Сано докосна кока й и косите й се спуснаха, освободени от гребените. Тя го остави да развърже пояса й, но когато той се опита да свали долните кимона, се дръпна. Никой мъж досега не я бе виждал гола и тя се страхуваше от критичния му поглед, особено ако трябваше да остане така, докато той все още бе с дрехи. Сано веднага отстъпи.
— Извинявай — каза и сякаш прочел мислите й, развърза собствения си пояс. После свали кафявото кимоно и бялата си долна роба. Рейко се втренчи в него удивена. Белези бяха нашарили загорялата му кожа върху изваяните мускули на ръцете и гърдите му, плоския му стомах. Кожата на прасците му бе розова и люспеста, възстановяваща се след изгаряне. Останал единствено по препаска Сано изглеждаше като оцелял след войни и пожари. Прониза я нежна болка. Тя докосна голям тъмен струпей под дясната му ключица.
— Какво ти се е случило? — попита тя.
С печална усмивка той отвърна:
— Рана от стрела, докато бях в Нагасаки.
— А изгарянията?
— Човекът, който застреля един холандски търговец, се опита да осуети разследването, като подпали къщата ми.
Рейко докосна дълга ивица изпъкнала плът върху горната част на лявата му ръка. Раната бе дълбока.
— А това от какво е?
— Спомен от убиеца Бундори.
— А тези? — Рейко проследи другите белези върху лявото му рамо и предната част на дясната му ръка.
— Бой с мечове с един предател, който нападна шогуна, и с един убиец, който се опита да ме премахне — без да каже нещо повече, Рейко разбра, че Сано бе победил и двамата си противници. Подвизите му я впечатляваха, както и смелостта му да рискува живота си в името на дълга. Непонятно защо Сано изглеждаше по-скоро покрусен, отколкото горд от делата си. — Съжалявам, че видът ми те отблъсква.
— Не! Нищо подобно! — побърза да го увери Рейко. Грозните белези бяха символ на всичко, което ценеше у Сано, но знаеше, че думите нямаше да прозвучат достатъчно убедително. Забравяйки за собствената си свенливост, тя свали одеждите си, разголвайки слабото си тяло и малките си щръкнали гърди. Хвана ръцете на Сано и ги положи върху талията си.
Облекчение, благодарност и желание се примесиха в дълбоката му въздишка, в мрачната му усмивка.
— Ти си толкова красива! — каза той. Гордостта вдъхна смелост на Рейко. Тя разхлаби препаската на Сано. Когато се свлече и последната гънка, тя впери удивен поглед в първия гол и възбуден мъж, когото виждаше. Размерът му я стресна и едновременно с това я разтърси дълбоко. Когато докосна члена му, той запулсира в ръката й, твърд стегнат мускул под гладка и чувствителна кожа. Чу как Сано изстена. После я прегърна и я притегли на футона. Започна да я гали по бедрата и гърдите, като дразнеше зърната й. Достигнала нови върхове на чувственост, Рейко отвръщаше на допира с допир; и телата им вече не си бяха непознати, когато напрегнатият им дъх се смеси и удоволствието ги направи равни. Допирът на устните му в шията й, притиснатата в нея мъжественост изтръгнаха от Рейко сладостен стон. Между краката й пръстите му я обсипваха с ласки. Когато той легна отгоре й, тя беше напълно готова. Сано постепенно отпусна тежестта си върху нея, за да не й причини болка. Навлажни се със слюнка, за да улесни сливането им. Започна да се движи леко, на плавни тласъци и въпреки че внимаваше, тя почувства остро прорязване, вдърви се и изстена.
— Съжалявам — прошепна незабавно Сано.
Но зад болката назряваше желание, все по-настоятелно и неутолимо. Тялото й се изви в дъга и устремена към него, Рейко прошепна:
— О… о, да.
Той започна да се движи в нея. Постепенно нарастващата влага на желанието й намали болезненото триене. Тялото й вътрешно се топеше и се разтваряше за Сано. Тя го обгърна с бедра с див възторг, наслаждавайки се на удоволствието му — стиснати очи, разтворени устни, хриптящи гърди. Прегръдката му стана по-силна; тя усещаше белезите му под пръстите си. Сякаш държеше в обятията си всички свои герои самураи. После нарастващата възбуда удави съзнателната й мисъл. Рейко се впусна в битка за наслада; тя изкачваше планина. Тласъците на Сано я издигаха все по-високо и по-високо. Сетне достигна върха. Рейко извика и тялото й се разтърси в непознат за нея екстаз.