Тя бе чудо, засенчващо мечтите му, дивна смесица от сила и крехкост, тялото й бе гъвкава стомана, обвита в коприна. Потънал в чувствеността на допира им, той се движеше все по-рязко и по-бързо, тласкан от засилващото се желание. Непознатото за нея изживяване бе ново и за него. Той бе първата й любов и толкова се страхуваше да не й причини болка. Не бе спал с жена много отдавна и се боеше, че няма да може да отлага освобождаването си достатъчно дълго, за да задоволи Рейко. Сега изпита щастие, което надхвърляше физическото удоволствие. Красивото й лице и виковете й, съпровождащи нейния оргазъм, го тласнаха към ръба на неговия собствен. Той усети наплива на кръвта, лудото блъскане на сърцето си, докато потъваше все по-дълбоко и по-дълбоко в Рейко. Тя стенеше и го обгръщаше още по-здраво. И тогава с вик, изтръгнат сякаш от дълбините на душата му, той бе изстрелян в безвремието на чистия екстаз. Настъпилото освобождаване бе колкото физическо, толкова и духовно. Когато върховият момент отмина, той се почувства изтощен, но в същото време въодушевен и пречистен. Отпусна се на лакът и впери поглед в Рейко. Тя се усмихна прекрасна и ведра. Сано й се усмихна в отговор. След толкова години самотно скитане бе намерил своя дом. Тяхната любов му бе върнала загубеното чувство за принадлежност и мощ.
Внезапно ги стресна силен шум — радостни възгласи, аплодисменти, пукот на фойерверки. Дъжд от дребни камъчета се изсипа по покрива.
Отвън в градината заискриха факли. Силуети на танцуващи фигури се разлюляха по хартиените прозорци. Помощниците на Сано, стражите и слугите в къщата празнуваха с традиционен ритуал първата истинска брачна нощ на своя господар.
— О, не! — избухна в смях Сано. — Откъде са разбрали?
— Стените са тънки. Някой ни е чул и е казал на останалите.
Сано бе хем раздразнен, хем трогнат от оказаната чест и доволен, че намесата им предостави тема за разговор, запълвайки евентуалното неловко мълчание. После някой почука на вратата. Те бързо навлякоха кимоната си. Сано отвори вратата и видя Осуги, бавачката на Рейко, застанала на прага с отрупан поднос.
— Нещо освежително, сосакан сама? — попита сияеща Осуги.
Сано изведнъж осъзна, че умира от глад.
— Благодаря ти — каза той, пое подноса и затвори вратата. Двамата с Рейко изпълниха задължителния ритуал да почистят от пръсналата семенна течност и кръв. После похапнаха.
— Ето това ще възстанови мъжките ти сили — заяви Рейко дяволито, поднасяйки в устата на Сано суров хайвер.
Той сипа греяното саке и предложи да пият за началото на брачния им живот. Рейко също вдигна чаша.
— И за успеха на нашето разследване… Като партньори…
За миг Сано бе пронизан от тревога. Но не можеше да прекрачи думата си. Надигна чаша и изпи сакето си. Рейко го последва. После Сано обобщи хода на разследването.
— Пращам Хирата да проучи по-раншните опити за покушение над Харуме — добави той. — Освен това имам някои идеи за тайнствения любовник.
— Е — каза Рейко, — тъй като Кушида все още липсва, мисля, че в такъв случай Ичитеру и семейство Мияги остават за мен. Утре мога да помоля Ери да ми уреди среща със сокушицу Ичитеру. Ще посетя също даймио и съпругата му.
Тя отправи предизвикателен поглед към Сано. Това, даде си сметка той, бе първото изпитание за решението му. Той се отнасяше с неприязън към всяка възможност Рейко да се озове в близост с евентуалния убиец. Като потисна порива си да я разубеди, той преглътна протеста си. Накрая кимна.
— Добре, но, моля те, бъди внимателна!
Глава 32
Утрото донесе по-меко време и южен вятър, който духаше откъм морето. Пухкави бели облаци подобно на стилизирани изображения върху китайски порцелан се носеха в лазурносиньото небе, когато Сано и Хирата поеха по Великия път север-юг — главна артерия в Едо. Търговци разтваряха дървените капаци на магазините си, откривайки хубави мебели, картини, изделия от лакирано дърво и платове. Слуги забърсваха стълбите. Улицата започна да се изпълва с амбулантни търговци, продавачи на чай, селяни, свещеници и самураи на коне. Сано каза: