— Трябва да говорим, Хирата сан.
Хирата усети как сърцето му се свива в мъчителен спазъм.
— Да, сосакан сама — каза той с усилие.
— Фалшивото обвинение срещу господарката Кейшо бе скалъпено от Янагисава — каза Сано, — но вината за провала ни бе изцяло заслуга на сокушицу Ичитеру. Добре че се намеси съпругата ми! Ти отговаряше за разпита на Ичитеру, но не успя да научиш нищо от първия си разговор с нея. Когато те попитах какъв е проблемът, ти избягна отговора. Не се задълбочих, защото ти имах доверие. Сега виждам, че съм сгрешил…
Срам връхлетя Хирата — бе извършил непростим грях, бе измамил доверието на своя господар. Думите на Сано го покрусиха. Изпита желание тозчас да умре.
— Нещо не е наред — продължи Сано — и аз не мога повече да си затварям очите. Защо вярваш на Ичитеру с такава готовност? Нали знаеш, че престъпниците често лъжат. Какво се е случило между теб и нея?
Хирата видя, че Сано е по-скоро разтревожен, отколкото ядосан, и е склонен да го разбере, вместо да го накаже. Съчувствието на господаря му го накара да се почувства още по-зле — би предпочел един здрав бой, отколкото да дава обяснения. С неохота изля цялата история, как Ичитеру го бе прелъстила и измамила. След като приключи с разказа, добави:
— Няма извинение за онова, което се случи. Трябваше да му мисля навремето. Сега опозорих себе си, а вас разочаровах. Ще напусна още днес… — „И ще си намеря някое уединено място, където да извърша сепуку“, прибави той наум.
— Не ставай смешен! — отвърна разтревожен Сано, сякаш прочел мислите му. — Допуснал си сериозна грешка, но тя е първата, откакто си на служба при мен. Няма да те уволня и ти забранявам да напускаш! Наказваш се по-жестоко, отколкото аз бих го сторил. Прощавам ти, направи го и ти. Нямаме време за губене в разсъждения върху миналото. Искам да отидеш до кея Дайкон и да огледаш за улики по убийството на Чойей. После иди на мястото, където е било нападението с кинжал срещу Харуме, може би нещо там ще ни насочи към убиеца.
— Да, сосакан сама — Хирата въздъхна с облекчение. Сано му даваше още един шанс. — Благодаря! — но вината му оставаше. В него се сблъскваха противоположни стремежи. Трябваше да поправи злото, което бе сторил. Ичитеру едва не бе разрушила най-важното в живота му — взаимоотношенията с господаря. Но продължаваше да я желае. И искаше да вярва в невинността й… Хирата си наложи да говори делово: — Знаем, че човекът, наръгал Чойей, е мъж, тъй че Ичитеру е невинна поне за това престъпление. И все пак вероятно тя знае нещо за убийството на Харуме. Моля ви за разрешение да се изправя пред Ичитеру и да измъкна истината от нея.
Вместо да отговори веднага, Сано се взря в далечината, наблюдавайки как една волска кола тежко се движи нагоре по пътя. После каза:
— Нареждам ти да стоиш далеч от Ичитеру. Вече си изгубил своята обективност по отношение на нея, а наказанието за сношение с наложница на шогуна е смърт.
Нова вълна на срам и мъка заля Хирата. Сано вече не му се доверяваше. По-добре никога да не бе срещал Ичитеру! Потребността от реванш го погълна. Стигнаха до едно разклонение на пътя и Сано каза:
— Отивам в Асакуса. Ще се видим по-късно вкъщи! — той тревожно се взря в Хирата. — Добре ли си?
— Да, сосакан сама — отвърна Хирата и проследи с поглед как Сано се отдалечава. Но далеч не беше добре и нямаше да бъде, докато не спечелеше отново доверието на своя господар. Яздейки към кея Дайкон, реши, че единственият начин да го стори е, като разкрие доказателствата, които в края на краищата ще посочат убиеца на Харуме.
Няколко часа напрегнат оглед на мястото, където бе убит Чойей, разпръснаха надеждите на Хирата за спасение. Стаите в съседните къщи принадлежаха на незадомени мъже — докери и общи работници, — които вероятно бяха отсъствали по време на убийството. Никой не бе забелязал вероятния извършител, защото предишния ден из квартала се бяха разхождали много мъже с наметала и качулки заради студеното време. До пладне Хирата бе уморен, обезкуражен и гладен. Над един ред витрини нагоре от кея видя табела, рекламираща прясна змиорка. Отби се, за да се подкрепи.
В предната част малкото помещение бе пълно с клиенти, насядали на пода и стиснали в ръце пръчици за ориз. Хирата се настани и си поръча ядене. Когато съдържателят — едър мъж с липсващи до кокалчетата пръсти на двете ръце, му донесе поръчаното блюдо — парчета печена на грил змиорка с кисел патладжан върху ориз и каничка с чай, Хирата се представи:
— Разследвам убийството на един търговец недалеч от тук. Да си чул нещо?
Мъжът избърса потното си чело с ръкав и кимна: