— Много лоши неща се случват в днешно време, но когато стане с твой познат, направо онемяваш…
Хирата наостри уши заинтригуван.
— Ти си го познавал?
— Не много добре — призна съдържателят. — Не беше кой знае колко приказлив. Но често се хранеше тук. Имахме си уговорка — той ми продаваше с намаление, а аз приемах съобщения от клиентите му. Обикаляше из целия град, но всички знаеха, че могат да го намерят тук… — съдържателят хвърли поглед към герба на Токугава върху одеждите на Хирата и попита: — А защо висш държавен служител като вас се интересува от възрастен амбулантен търговец?
— От него е била купена отровата, убила наложницата на шогуна — отвърна Хирата.
— О-хо… Чакайте… Аз не знам нищо за никаква отрова — съдържателят вдигна ръце отбранително. — Старецът продаваше само разни лекове. Моля ви, не искам неприятности…
— Не се притеснявай — успокои го Хирата. — Не следя теб. Просто ми е нужна помощта ти. Вчера тук да е идвал мъж с наметало и качулка да търси търговеца?
— Не. Не се сещам някой да е питал за него вчера.
Хирата изсумтя разочаровано.
— А Чойей имаше ли жени между клиентите си?
— О, да, много, даже и богати дами. Купуваха си илачи за разни женски болести…
— А имаше ли една висока, много красива и елегантна, около трийсетте, с големи гърди и много украшения в косите?
— Може и да е имало, ама не напоследък… — нетърпелив да се разграничи от престъплението, съдържателят добави: — От доста време никой не е оставял съобщение за стареца.
Млад келнер с пъпчиво лице, който минаваше покрай тях с поднос храна, се намеси:
— Освен онзи самурай, който дойде точно когато привършвахме със сервирането на сутрешните ястия.
— Какъв самурай? — възкликнаха едновременно Хирата и собственикът.
Келнерът сервира купичките с ориз и змиорка и се върна.
— Онзи, когото видях на уличката, когато излязох да изхвърля боклука. Той ме заплаши, че ще ме промуши с нагината, ако не му помогна да намери търговеца. Тогава му казах къде живее старецът. И той бързо си тръгна — келнерът изглеждаше стъписан. — Ама това убиецът ли е бил? Изглежда, съм се отървал на косъм.
— Как изглеждаше? — попита Хирата.
— По-възрастен от вас. Грозен — келнерът изнесе напред долната си челюст и се навъси, имитирайки непознатия. — Беше брадясал, а дрехите му, макар и като на човек с положение, бяха мърляви, все едно бе спал на открито.
Хирата се въодушеви. Описанието на мъжа и на оръжието му съвпадаше с вида на пазача Кушида и го поставяше в същия район по времето на убийството. Може да се е сдобил с наметалото и качулката по-късно като прикритие. Сега той ставаше по-важен заподозрян от Ичитеру. Хирата изяде храната си и благодари на съдържателя и на келнера с големи бакшиши. На тръгване от гостилницата проводи куриер до замъка Едо с нареждане до помощниците си да търсят Кушида в района на кея Дайкон. После яхна коня си и се отправи към тържището, където преди година бе станал инцидентът със сокушицу Харуме.
— Ще ви покажа къде стана — каза свещеникът от храма Канон в Асакуса. Някогашен пазач в замъка Едо, той имаше масивни и сурови черти — като желязна бойна маска. Лявата му ръка бе ампутирана — явно това бе причината за замонашването му. Хирата и свещеникът излязоха от храма и поеха по Накамиседори — широката алея, която водеше от главната зала за богослужения до големия яркочервен портал. Спряха пред една чайна и бившият дворцов пазач посочи към единия й край, точно при ъгъла на двете съседни улици:
— Според показанията на самата Харуме тя е стояла ето там. Кинжалът е долетял от тази посока — той посочи диагонално към отсрещната страна на Накамиседори — и е ударил тук — той докосна един тесен процеп в дъсчената стена на чайната. — Острието е пронизало ръкава на сокушицу Харуме. Ако е била малко по-близо, е щяла да бъде сериозно ранена… или убита.
— Какво стана с оръжието? — попита Хирата.
— Нося го… — свещеникът извади увит в хартия пакет. Хирата го отвори и намери вътре къс кинжал с наточено острие. Дръжката бе омотана с черна памучна връв. Беше от евтините оръжия, използвани от простолюдието, и се продаваше навсякъде.
— Ще го задържа — каза той, уви отново ножа и го тикна в пояса си, макар че почти не се надяваше да открие собственика. — Имало ли е някакви свидетели?
— Търговци надолу по улицата са забелязали бягащ мъж в черно наметало и качулка… — сърцето на Хирата трепна от вълнение — нападателят е бил в същите одежди като убиеца на Чойей! — За жалост никой не е огледал добре извършителя и той е избягал — добави свещеникът.