Шофьорът на Оливия чакаше на паркинга пред „Ел Би Тек“. Той отвори чадър и ги съпроводи до лимузината, после направи рязък обратен завой по средата на Петдесет и седма улица и се отправи на изток, към градската резиденция на семейство Тачър.
С талант, заради който Гейбриел позеленя от завист, Оливия набързо приготви вълшебен лимонов сос и свежа зелена салата, която подсказваше, че кафето не е единственият хранителен продукт, поръчван всекидневно от баснословно богатото семейство Тачър. Двете вечеряха в кухнята и се опитаха да осмислят думите на Денис и поведението на Джоуел.
Оливия отвори бутилка мерло от малка винарска изба, само с двайсет хиляди каси годишно. Нямало го в източните щати. Поръчвали го.
После седнаха в хола, заобиколени от папките, разпечатките и докладите, които Гейбриел извади от куфарчето си, и Оливия отвори втора бутилка. Когато Скот се върна от късна делова вечеря, двете се бяха преместили в кабинета на Оливия и използваха компютъра и паролата на управителния съвет, за да разучат вътрешната база данни на „Ел Би Тек“. Бяха отворили трета бутилка. Или поне Гейбриел се надяваше, че е само третата…
Искаше й се да пие. Виното намали страховете й за Джак, накара я да забрави победоносното лисиче изражение на лицето на Денис Доналд и силното си желание да разкървави носа на онази кучка.
Беше три часът през нощта, когато Оливия я заведе да си легне. А сега беше… О, боже! Девет!
Гейбриел рязко се надигна и в главата й сякаш зазвъня огромна камбана на готическа църква, призоваваща грешниците да се разкаят. Прекаленото угаждане също беше грях. Така я бяха учили монахините и сега го разбра. Кожата й беше лепкава, лицето — обляно в пот. Стисна чашата с кафе с треперещите си ръце. Отпи от горещата течност и потръпна. Не се почувства по-добре.
— Опитай портокаловия сок, мила.
Гейбриел я послуша, после отмести очи от лицето на Оливия. Възрастната жена бе изпила същото количество вино и бе спала колкото нея, но беше в отлична форма. „Мразя те…“
— Глътни аспирин. Ето. И витамини. Добре, мила. Банята е вляво…
Чувствайки се достатъчно добре, за да съжалява за стореното, Гейбриел се отпусна до Оливия на дивана в хола. В треперещите си пръсти държеше документ — един от безбройните доклади, които предишния ден библиотекарите бяха записали от различните бази данни.
Документът не се отличаваше по нищо от останалите. Беше обикновен, ежедневен кредитен доклад. Същият документ, който бе привлякъл вниманието й, докато пътуваше с таксито към „Ел Би Тек“. Сега знаеше причината.
Гражданите трябва да плащат сметките си в срок. Не го ли направят, натрупват се лихви и други наказания. Ако продължаваш да се бавиш, данъчният инспектор взима колата ти. За разлика от обикновените хора корпорациите са на по-облекчен режим. Може да минат трийсет, шейсет, деветдесет дни или повече между получаването на фактурата и издаването на разплащателния чек. В края на краищата многомилиардната компания е твой клиент и ти знаеш, че няма начин да не плати дълговете си.
Някой ден.
Но докато го стори, ти, безобидният доставчик на стоки и услуги, оставаш с празен джоб, без да разполагаш с необходимата сума за сделки. Преди да приемеш някоя поръчка, ти проучваш платежоспособността на клиента си, използвайки бази данни, където с педантични подробности е записано всичко.
И Гейбриел проучи финансовото състояние на „Ел Би Тек“. Както очакваше, докладът показа, че като международен дистрибутор на едро, фирмата бе поръчала огромни количества електронни компоненти от всеки производител в Съединените щати. Всички бяха изброени в доклада по азбучен ред. До името на всеки доставчик бяха отбелязани цифрите, обозначаващи сумите, които „Ел Би Тек“ дължи и от колко време.
„Ел Би Тек“ беше почтена корпорация и плащаше в срок. Повечето сметки бяха уредени за по-малко от четирийсет и пет дни и никоя — за повече от шейсет. Нямаше нищо нередно. Но няколко сметки бяха платени в деня, в който бяха получени. Веднага. Като по часовник.
Това беше странно. Никой не плащаше сметките си толкова бързо.
Оливия надникна над рамото на Гейбриел, за да види името на компанията.
— „Китцуми“? Знам ги. Преди време имахме неприятности с тях.
— Доколкото разбирам от кредитния доклад, в момента Джак има неприятности с тях. „Китцуми“ е голям японски конгломерат. Търгува с готова продукция — коли, часовници, радиоапарати, персонални компютри. Не правят компоненти. Купуват ги от дистрибутори като „Ел Би Тек“. Но щом купуват, защо те изпращат сметките? Би трябвало „Ел Би Тек“ да им ги изпраща.