— Тогава прокурорът ще й предложи сделка — да признае, че е натопила Джак, и обвиненията ще бъдат оттеглени. Но се съмнявам, че ще се стигне дотам. Амбициозният прокурор ще публикува истината дума по дума. Обеща да инсталира камери, така че Денис да бъде разследвана не само за злоупотреби, но и по подозрение за заговор срещу Джак. Щом Си Ен Ен излъчи новината, сингапурското правителство бързо ще отстъпи. А имайки предвид финансовия принос на нашата компания за онези безделници във Вашингтон, Скот ще се погрижи в Сингапур да бъде изпратено не само едно писмо на разгневен сенатор. До края на деня Денис ще бъде в затвора, а сингапурците ще качат Джак на първия самолет за Щатите.
— А онази невестулка Джоуел? Съвсем се е оплел в нейните машинации.
— Съмнявам се дали е така. Вярно, Денис трябва да е използвала компютъра му, за да проникне в базата данни. Но няма доказателства, че самият Джоуел й е осигурил този достъп. Напротив, мисля, че тя е откраднала паролата му. Разбери, мила моя, Джоуел Грийнбърг трябва да се занимава с много по-важни неща, отколкото с тази дребна измама. Личната му компенсация възлиза на седемцифрено число. Нещо повече, пред печалбата от продажбата на „Ел Би Тек“ всяка сума, която Денис може да присвои, бледнее. Няма да си заслужава. Смятам, че той не е замесен. Ако беше така, щеше да изтрие и базата данни за комисионите и за човешките ресурси.
— И това ли ще бъде всичко? Съжалявам, Джоуел, приятелката ти върши злоупотреби. В понеделник ще се видим в офиса.
— О, не. Снощи обещах, че Джоуел ще си получи заслуженото, и така и ще стане. Сигурно ще се разчуе, че има интимна връзка с крадла. И онзи, който публикува тази новина, ще разкрие, че с поведението си Джоуел е осуетил много изгодно предложение за покупка.
— Аха. Имаш предвид мен.
— Ти си репортер, мила. А това е новина. Отпечаташ ли я, Джоуел ще подаде оставка. Управителният съвет ще се погрижи той да няма друг избор. После… Мисля, че до края на живота си Джоуел никъде няма да бъде назначен на поста изпълнителен директор. Но всичко по реда си. Сега трябва да се обадя на счетоводителите, за да задвижа нещата. Колкото по-скоро въпросът стане публично достояние, толкова по-бързо сингапурците ще върнат Джак.
— Но първо ще трябва да го хванат — прошепна Гейбриел.
Оливия се засмя гръмогласно:
— Е, да. Той се оказа много хитър. Търсят го под дърво и камък. Много съм доволна, че проявява такава изобретателност. Макар че е възможно да е просто късмет.
— Късмет — промълви Гейбриел. — Нищо, освен чист късмет. Аз го познавам, Ливи, и знам, че е така. Джак има качества, но не е герой.
— Той може да те изненада.
— Това много би ми харесало, Ливи.
Оливия се обърна към телефона. Беше доволна от свършеното. Джоуел скоро щеше да бъде опозорен. Скандалът означаваше, че „Ел Би Тек“ едва ли ще бъде продадена. Младият Джак Тафт щеше да се прибере вкъщи жив и здрав. И най-важното, Гейбриел, изглежда, най-сетне бе признала пред себе си, че го обича.
Само едно безпокоеше Оливия. Младият Джак бе казал на Гейбриел да провери митническите измами. Намекът беше, че такова нещо се извършва и в „Ел Би Тек“. Но измамата на Денис не можеше да се нарече „митническа“, а само елементарно мошеничество с комисиони от продажби. Не беше свързано с избягването на такси и данъци, с отклоняването на стоки за черния пазар или с друга далавера с вноса и износа. И това беше странно, защото Джак беше много прецизен и винаги употребяваше точната терминология.
„Или не се е изразил ясно. Или Гейбриел не е разбрала. Във всеки случай това няма голямо значение.“
Оливия реши да се обади на ревизорите на „Ел Би Тек“.
4
„Забележка. Специална дефиниция. Фотоувеличителите от второ и трето поколение имат от 0.4 до 1.65 микровълнов обхват, вградена микроканална платка за електронно усилване на образа и…“
Денис затвори очи. Цял следобед четеше тези ужасни неща. Заболя я главата. И бе прочела едва петдесет и три страници. Имаше още осемдесет. Федералният регистър. Правилникът на Бюрото по политическо военни въпроси. Правилникът за Международната търговия с оръжие.
Каква досада!
Но нямаше как. Трябваше да прочете тези скучни материали. Там бяха изброени всички технически средства, които По изгаряше от нетърпение да притежава. Освен това подлият дребен китаец вече се бе опитал да й пробута поръчка, без да й плати премия, твърдейки в съобщението си по електронната поща, че онези компоненти не са в списъка със забранените стоки и са стандартни, затова…