Вратата се отвори и на прага застана Лиунг. И той беше облечен в синята униформа на взвода за специална тактика и спасителни операции. Ефрейторът погледна въпросително Чан, който поклати глава. Хал седна на стола пред бюрото. Чан му предложи „Спрайт“, но той се нуждаеше от кофеин и предпочете кока-кола.
— Как са ребрата ти, шефе?
— Добре. Следобед ми сложиха ортопедичен корсет. Стегнат е и ги придържа.
— И си спокоен, нали?
— Не, по дяволите!
Хал се засмя:
— Защо ли не съм изненадан?
Чан стана.
— Обади се, ако телефонът звънне, Хал. Трябва да източа бойлера.
— Бойлерът? — озадачено попита той.
— Отивам до тоалетната, Хал. Връщам се след минута.
До мивката стояха двама полицаи. Миеха ръцете си и бъбреха. Единият беше едър, самодоволен сикх, а другият — нисък, дебел малаец. Мат и Джеф. Двамата се обърнаха, когато Чан влезе, и млъкнаха. Мат подигравателно се ухили.
Чан го погледна гневно.
— Нещо ли искаш да ми кажеш?
Сикхът се замисли. Хрумнаха му пет-шест остроумни отговора. Но, от друга страна, макар и унизен и опозорен, Чан Джин си беше Чан Джин.
— Само искам да ти пожелая късмет, старши офицер. Само това.
Чан се върна в кабинета си. В същия миг Хал остави слушалката. Обърна се към шефа си и засия.
— Какво има, Хал?
— Вече не е необходимо да се тревожим как да намерим Тафт.
— Защо?
— Току-що е взривил американското посолство.
Чан погледна часовника си. Десет петдесет и седем.
— По дяволите. Радвам се да го чуя.
3
Десет петдесет и три.
В мрака изпищя жена.
Ужасеният и отчаян писък се извиси над воя от пожарните, фучащи по улиците. Жената беше наблизо.
Сержант Притви Бахадур погледна през прозореца на третия етаж. Наведе и се вторачи в оживеното движение по Хай стрийт, после в сенките между дърветата на Лок Ю стрийт. Викът се чу от онази посока, някъде от пресечката на Лок Ю и Армениан стрийт.
— Сержант? — обърна се към него младо ченге.
Бахадур му направи знак да мълчи. Внимателно оглеждаше с бинокъла улицата. Но Лок Ю беше тъмна. Видя само неколцина мъже, които влязоха в запустелите сгради по Армениан стрийт. И те бяха от взвода за специална тактика и спасителни операции като него и заемаха позиции в опразнените постройки зад американското посолство. Бахадур прибра бинокъла в калъфа.
По Армениан стрийт пробяга силует.
Бахадур допря до рамото си австрийската пушка „Щаер-Даймлер ССГ“. Дулото беше дълго и комбинирано с полицейския снайпер, гарантираше изключителна точност. Сержантът погледна през прибора за нощно виждане, който усилваше светлината трийсет хиляди пъти, обагряйки тъмната улица в зелено, по-ярко и от най-слънчевия ден.
Жената беше полугола. Само по бикини и разкъсана памучна риза. Бахадур видя гърдите й — хубави, младежки и твърди, полюшващи се, докато жената бягаше.
Тя стигна до ъгъла на Лок Ю и Армениан стрийт. Дишаше учестено. Лицето й бе обляно в пот. Поколеба се, спря за не повече от секунда и се обърна, сякаш видя нещо ужасно. Сградите пречеха на Бахадур да проследи погледа й. Онова, което жената видя, я накара да изпищи отново — този път по-силно. Тя хукна по Лок Ю. По изцапаното й с кал лице се стичаха сълзи. Изражението й показваше паника и първичен страх.
— Това е Самсудин — момичето, което Тафт отвлече — изсъска Бахадур.
Младото ченге също погледна през прибора за нощно виждане на пушката си и възкликна:
— Господи! Колко е красива!
— Американският негодник я е малтретирал.
Жената тичаше по Лок Ю право към Хил стрийт.
Американското посолство беше от дясната й страна. Лок Ю бе къса и тя вече се приближаваше до ярките светлини и безопасността. Наистина беше поразително красива. Краката й бяха дълги и тънки и се движеха с грациозността на бягаща газела. Бахадур си представи цвета на кожата й — сигурно златиста и мека като косите й.
— Слез долу! — заповяда Бахадур. — Ще те прикривам.
— Слушам.
Сержантът насочи прибора за нощно виждане и бързо огледа празните сгради в края на Лок Ю. Другите снайперистки екипи също се бяха втурнали да помогнат на момичето. Бахадур се обърна да каже на младото ченге да се върне, но вече беше късно. Той бе хукнал надолу по стълбите.