Сержантът отново погледна жената, която сега минаваше покрай портата на посолството. Озадачен морски пехотинец от охраната излезе от будката си, направи пет крачки, спря, отново влезе вътре и протегна ръка към телефона.
Самсудин излезе на светлината на уличните лампи. Бахадур отмести очи от прибора за нощно виждане, защото усилената светлина беше твърде ярка, болезнена и почти заслепяваща.
Чуха се викове. Той се наведе през прозореца и погледна надолу. Към Самсудин тичаше не само младото ченге, но и снайперисткият екип от подкрепленията. Бахадур ги наруга, че са напуснали постовете си.
На Хил стрийт се появи пожарна. Фаровете осветиха грозната фасада на американското посолство. Проблясващите сини, червени и бели светлини озариха бягащата жена, която стигна до една от най-оживените пътни артерии на Сингапур, но не спря.
Снайперистките екипи, разположени в двата края на Лок Ю, също се завтекоха към средата на безлюдната, тясна улица. Към тях хукнаха още трима мъже в сините униформи на ВСТСО. Всички тичаха към жената, която се бе насочила към потока от превозни средства.
Шофьорът на тъмнозелена тойота удари спирачки. Таксито зад него се блъсна в задната му броня. По асфалта се посипаха стъкла. Друга кола рязко свърна вляво, за да избегне сблъсък. Момче и момиче мотоциклетисти се претърколиха върху предния капак на колата и паднаха на улицата. На Хай стрийт се появи още една пожарна. Шофьорът въртеше волана наляво и надясно и твърде късно видя парчетата стъкло и сблъскалите се превозни средства пред него. Рязко удари спирачки и навитият отзад маркуч се размота. Униформените пожарникари направиха салто във въздуха и тупнаха на асфалта. В далечината се разнесе сирената на трета пожарна.
„Пожар? — запита се Бахадур и се зачуди колко сирени бяха прозвучали през последните няколко минути. Три-четири. — Какво ли гори?“
Младата жена сякаш не чуваше нищо. Тя се навеждаше и се промъкваше между свирещите гуми на колите. Беше поразително гъвкава и вече не пищеше. Двама от тримата снайперисти от сградата на Бахадур се приближаваха до нея. Тя сякаш не ги забелязваше. Не. Видя ги, обърна се и хукна в друга посока.
Сержант Притви Бахадур преглътна с усилие.
„Възможно ли бе…“
Той отмести поглед от катастрофиралите превозни средства пред американското посолство, присви очи и се вторачи в мрака на Лок Ю стрийт.
И го видя.
Тъмносин ровър с бял покрив и със сигнални светлини на покрива. Полицейска кола. Онази, която чакаха.
Тафт.
Наркотрафикантът я бе паркирал напряко пред страничния вход на посолството. Незабелязано. Прелестната полугола жена, последвалият хаос, дрънченето на пожарните, трясъкът от сблъсъка на колите. Всички очи бяха насочени другаде. С угасени фарове Тафт бе минал по Армениан стрийт, бе завил по Лок Ю и нагло бе спрял в средата на заложения от снайперистите капан.
Бахадур допря пушката до рамото си и погледна през прибора за нощно виждане. Насочи го първо към будката на охраната на посолството. Пазачът стоеше вътре и крещеше нещо през прозореца. Бахадур не го чуваше от врявата, която вдигаха ядосаните шофьори, пожарникари и полицаи.
Пазачът се обърна и погледна към сградите, които скоро щяха да бъдат съборени и където само до преди няколко минути се криеха снайперистите. Сержантът насочи дулото на пушката нагоре и наляво. После надясно. Сетне отново нагоре и наляво. Тафт беше някъде там. Бахадур беше сигурен в това.
И се оказа прав.
Тафт беше в края на Лок Ю и бе долепил гръб до стената на една от полуразрушените тухлени сгради на Армениан стрийт. Силуетът му блесна в зелено на странната светлина на прибора за нощно виждане. Нещо се развяваше в краката му. Парче плат. Брезент. Тафт бе развил предмета, който държеше в ръцете си.
Бахадур беше виждал такова нещо. Наблюдавал бе как онзи смахнат Чан Джин го демонстрира и знаеше на какво е способен гранатометът „САГ-50“.
Притви Бахадур освободи предпазителя на пушката си.
Тафт бе подпрял гранатомета на стената и го бе насочил към улицата. „Към какво? В какво се прицелва?“ — запита се Бахадур и зареди пушката. Мишената се намираше на разстояние седемдесет метра. Сержантът въздъхна и се прицели в гърдите на Тафт. Започна да натиска спусъка, като още се чудеше в какво се цели американецът в тъмната, безлюдна улица.