Болката беше ужасна, мигновена и неописуема. Сякаш в черепа му се заби нажежена игла. Сержант Притви Бахадур ослепя. Ярка светлина изгори дясното му око. Усилена трийсет хиляди пъти от прибора за нощно виждане, светлината не беше само вулканичният блясък на експлодиращо огнено кълбо, а ядрото и пещта на самия ад.
Сержантът изкрещя и изпадна в безсъзнание, преди от небето да започнат да се сипят димящи метални отломки.
4
Монро Бригс се бе радвал на двайсетгодишна спокойна военна служба.
Положи клетва на двайсет и две години, току-що завършил Корпуса за подготовка на запасни офицери. Войната във Виетнам бе свършила преди две години. Бригс я пропусна. Както и шепата партизански войни в Панама, Гренада и другаде, където нетърпеливата му страна изпрати войски. Когато избухна конфликтът в Ирак и се появи Саддам Хюсеин, Бригс вече беше полковник. Скоро щяха да го пенсионират, затова не го изпратиха на фронта. Той беше военен от кариерата и никога не бе чувал изстрел, произведен с гняв.
Като баща си и дядо си Бригс беше военен полицай, занимаващ се с обикновените престъпления на обикновени хора, макар да бяха в униформа. Предимно пиянски скандали, но имаше и дребни кражби, изнасилвания, убийства и наркотици. Дневният доклад за инцидентите на военната полиция е същият като отчета във всеки полицейски участък в света. Единствената разлика беше в броя на присъдите.
И сега, допълвайки пенсията си — малко повече от трийсет хиляди долара годишно — като шеф на охраната на посолство, бившият полковник се радваше на спокойни дни. Работата му не се различаваше от останалите длъжности в Държавния департамент. През повечето време Бригс прелистваше документи — формуляри за освобождаване под гаранция на контрабандисти на алкохол, за удостоверяване самоличността на разтревожени туристи, загубили паспорта си, за финансиране за сметка на данъкоплатците на разходите за храна, хотел и билети до родината на клоуни, стигнали до Сингапур и свършили парите, и най-болезненото — за осигуряване на медицинско и психиатрично лечение на глупаци, които търсейки неуловимото тайно познание, се бяха заселили в затънтени дупки и манастири в Индия, Шри Ланка и Тайланд и след шест-седем месеца се изнасяха оттам, съсипани от болести. Жените представляваха най-тъжната картина. Шарлатаните монаси и духовни водачи ги бяха използвали и оставили объркани, наранени и психически разстроени.
С изключение на редките случаи на уреждане на охрана — предпочитаха се жени — на щедри конгресмени, Бригс имаше малко възможности да използва полицейския си опит. В края на краищата той работеше в Сингапур, държава, чиито покорни граждани никога не биха се осмелили да се съберат пред американското посолство, за да изразяват недоволство, да протестират или да се бунтуват. Дори чуждестранните терористи не обичаха смъртта толкова много, че да направят такъв опит. В Сингапур нямаше вълнения.
Досега.
Шофирайки от къщата си в Букит Тима към центъра на града, Бригс се обади по клетъчния телефон на полицията, на пресата и на един много уплашен морски пехотинец, за да изясни какво се е случило. Човекът, нахлул в посолството, несъмнено беше Джон Грегъри Тафт. Полицията го издирваше и в опразнените сгради на Армениан стрийт зад посолството и по Хил стрийт бяха разположени снайперисти. Трябваше да го спипат, преди да се е приближил на петдесет метра от посолството. Но не бяха успели да го направят.
Отнякъде се бе появила млада жена. Била гола и бягала да спасява живота си. Снайперистите напуснали постовете си, за да й помогнат. И никой не забелязал Тафт, който неочаквано се появил пред американското посолство.
Мръсен и небръснат, наркотрафикантът бе поискал да влезе вътре. Морският пехотинец от охраната, застанал в безопасност зад високата ограда и порта, бе отговорил — както трябваше да казва на нахални нощни посетители, че работното време на посолството е от осем и трийсет до седемнайсет и петнайсет само в делнични ДНИ.
— Случаят е спешен — бе настоял Тафт.
— Всички случаи са спешни — подигравателно отговорил морският пехотинец.
— Аз съм американски гражданин.
— Всички казват така, приятел.
— Трябва да се срещна с посланика.
— Само в съня ти.
— Господи, приличам ли на ислямски терорист или на нещо подобно?
— Не. Приличаш на поредния странстващ хипар, останал без пари.