Тафт се бе завъртял и се бе приближил до ровъра, който бе паркирал на Лок Ю стрийт.
— Премести колата. Препречил си изхода — изкрещял след него морският пехотинец.
— Няма да е за дълго.
Бригс не знаеше точно какво оръжие е скрил в ровъра Тафт. Само му беше ясно, че проклетото нещо трябва да е било адски мощно. Каквото и да е, Тафт бе стрелял само веднъж. Право в резервоара с пропан на ровъра.
Според всички доклади гърмежът бил оглушителен.
След няколко минути влязъл в посолството.
И сега държеше заложници.
Монро Бригс, бивш полковник от американската армия, се опасяваше, че след всичките тези години, най-сетне ще му се наложи да чуе изстрел, произведен с гняв.
Военната кариера не спомага за развиването на естетично чувство към архитектурата. Въпреки това Бригс смяташе, че американското посолство е най-грозната сграда в света. Приличаше на Гробницата, прословутия градски затвор в Ню Йорк. Имаше мрачен и отблъскващ вид. Решетки бяха монтирани не само на прозорците, но и на стените. Посолството имаше триметрова ограда със стоманени шипове. Сградата, изглежда, бе проектирана така, че да излъчва безмилостна враждебност. Ксенофобските чувства на все по-ненавиждащата имигрантите нация предупреждаваха евентуалните посетители за съдбата, която ги очаква, ако имат нещастието да поискат визи.
А за визи не можеше да кандидатства тълпа, жадуваща да бъде свободна.
Макар че известно време такива тълпи едва ли щяха да подават документи. Експлозиите на Тафт се бяха погрижили за това. Портата беше взривена, оградата — съборена, стъклата на прозорците — счупени, будката на охраната — преобърната и голяма част от бетонната стена на северната страна — разрушена. Виждаха се само оголени греди и огънати железа.
Бригс въздъхна: „А аз мислех, че нищо не е в състояние да направи сградата по-грозна“.
Сингапурската полиция го придружи до мястото на разрухата. Недалеч новинарски екип насочи прожектори и камера към шефа на охраната. Бригс стисна зъби, придоби непреклонен вид и решително тръгна напред. Кадрите щяха да бъдат излъчени в Съединените щати и желанието му беше шефовете в Държавния департамент да се успокоят, като ги видят. Слаб и с типичен вид на военен, Монро Бригс изглеждаше най-подходящият човек за тази работа.
И наистина беше така.
Странно, но интериорът на посолството беше невредим и както обикновено представляваше неприятна гледка. Сините стени бяха олющени, мокетът в същия цвят — избелял, а столовете — покрити с прах. На всяко очукано метално бюро имаше компютър от онези, които американският бизнес бе изхвърлил в дните, когато Бригс беше лейтенант. Антиките, предшестващи революцията в областта на персоналните компютри, датираха от епохата, когато процесорите бяха не с твърди дискови устройства, а с магнитни ленти. Малките им екрани бяха неясно осветени с кехлибарени букви, а напуканите пластмасови кутии — посивели от годините. „Толкова ли лошо е било положението? Толкова ли бедна е била Америка, че единствените компютри, които дипломатическият корпус е могъл да си позволи, са били направени, преди да се роди най-възрастната от «Спайс Гърлс», и произведени от компании, фалирали след администрацията на Картър?“ Очевидно бе така. По отношение на архитектурата, обзавеждането и технологията посланическото лице на Америка би посрамило дори бедна държава от Третия свят като Бангладеш.
Бригс забързано прекоси фоайето, зави надясно и спря пред кабинета на заместник-консула. Пое дълбоко въздух, положи усилия да изглежда спокоен и в същото време леко загрижен, и влезе.
Тафт седеше зад бюрото на заместник-консула. В едната си ръка държеше диетична пепси-кола, а в другата — черен автоматичен пистолет. „Глок“, модел 27 — помисли Бригс. — Девет патрона, в пълнителя и един в цевта. Достатъчно.
Морският пехотинец седеше намусен на пода. Телефонът, по който се бе обадил на Бригс, беше до него. Пазачът не вдигна глава, за да види неодобрителния поглед на Бригс. Един от служителите на посолството и трима спокойни на вид инспектори от Федералното авиационно управление играеха покер. В Сингапур се намираше щабът на Федералното авиационно управление за Южна Азия. Денонощно имаше дежурни, които следяха някоя от съмнителните авиолинии, опериращи в района, да не замине за Съединените щати, без да отговаря на минималните изисквания за безопасност. Инспекторите не изглеждаха уплашени от Тафт, но като се имаше предвид какво бяха видели в небето, явно им трябваше нещо повече от въоръжен маниак, за да се стреснат.