Както можеше да се очаква, Тафт беше по-спокоен от заложниците. Естествено, той беше хладнокръвен тип.
— Господин Тафт — широко се усмихна Бригс и засия. — Слава богу, че сте стигнали благополучно дотук.
Тафт остана озадачен. Бригс се надяваше точно на такава реакция. Старши офицер Чан Джин от сингапурската полиция го бе информирал за неубедителното алиби на Тафт. И сега бившият полковник възнамеряваше да се възползва от това.
— Аз съм Монро Бригс от Държавния департамент. Но всички ме наричат Джо. — Глупости. Всички го наричаха „сър“. — Нямате представа колко съм щастлив, че ви виждам тук.
Объркан и без да разбира радушното посрещане на Бригс, Тафт започна да мига. Беглецът беше мръсен, със сплъстени коси. Дрехите му бяха окъсани.
— Господин Тафт, искам да знаете, че американското правителство няма да приеме спокойно случилото се. Самият държавен секретар пише протестно писмо срещу начина, по който са се отнесли с вас. Тонът ще бъде много рязък.
Очите на Тафт се стрелкаха ту вляво, ту вдясно.
— Така наречените азиатски „демокрации“ не могат да арестуват американски гражданин по скалъпени обвинения. Случаят срещу вас е пълен с празноти. Няма да убеди никого в Съединените щати и ние ще се погрижим да не стане така и тук.
Наркотрафикантът се усмихна, макар и колебливо.
— Е, сега вече сте в безопасност, господин Тафт. Намирате се в американското посолство, територия на Съединените щати. Тук не могат да ви арестуват. Ако се опитат, това би означавало обявяване на война.
Тафт най-сетне успя да каже нещо:
— Ченгето, което ме преследва, е побъркано.
Бригс кимна.
— О, да, ние знаем всичко за старши офицер Джин. Той трябва да бъде държан в клетка. Не се тревожете. Вече сте в безопасност. Сега сте под закрилата на Съединените американски щати. Националното знаме все още означава нещо. Особено за държавици като тази.
Раменете на беглеца се отпуснаха, сякаш от гърба му падна огромен товар. Бригс не беше на себе си от радост. Номерът имаше ефект. Също както го бяха учили на курсовете по преговори с терористи. Тафт се хващаше на въдицата. Той реши да обработи още контрабандиста.
— След малко ще дойде посланикът. Ще доведе личния си адвокат, който ще се погрижи за положението. Ще пристигне и репортер от „Ню Йорк Таймс“. Изгаря от нетърпение да ви интервюира.
— От „Таймс“?
— Вашият случай много нашумя, господин Тафт. Откровено казано, нюйоркските вестници чакаха удобна възможност да разобличат сингапурското правителство. И сега вие им я предоставихте. Разбира се, може да отложим интервюто, ако сте твърде уморен да говорите. Но аз смятам, че е във ваш интерес да не го правите. Колкото по-голям натиск упражним върху тези фашистки главорези, толкова по-добре ще бъде за всички нас.
Глуповатата усмивка на Тафт стана по-широка. Нищо неподозиращият идиот вярваше на лъжите му.
— Искате да кажете, че това вече няма да ми трябва? — попита Тафт и вдигна пистолета.
— Задръжте го, ако смятате, че така ще се чувствате в по-голяма безопасност.
— Господин Бригс… Джо… Аз не разбирам много от оръжия.
— Разбира се.
— Може да нараня някого…
Господи, какъв актьор! Той наистина говореше като невинна жертва.
— Само натиснете онова копче отстрани. Това е предпазителят.
Тафт натисна друго копче и пистолетът изхвърли пълнителя.
— Уф — измърмори. Изглеждаше огорчен.
Бригс помисли, че това е най-талантливото изпълнение, което е виждал.
— Господин Тафт, чух, че сте преживели трудни мигове. В кабинета на посланика има баня. Вероятно и самобръсначка. Може да ви намеря и дрехи. Искате ли?
За момент се притесни, че е отишъл твърде далеч, но когато Тафт въздъхна и се съгласи, се успокои.
— Хей, войнико, изтичай до помещението с личните шкафчета и намери риза и панталон за господин Тафт — обърна се Бригс към морския пехотинец, на чието лице бе изписано стъписване и недоверие. — Нещо с твоя размер. Щом става на теб, ще свърши работа и на господин Тафт. Или ако имаш цивилни дрехи, донеси ги. Не се притеснявай, ще получиш обезщетение.
Пазачът стана и учудено поклати глава. Бригс затаи дъх. Тафт не направи нищо. Дори не погледна морския пехотинец. „Мили боже, не мога да повярвам! Номерът наистина успя“ Програмите за обучение имаха резултат.