— Ами ако опита нещо?
— Сам отгатнете какво ще се случи.
Добре, татко. Ето какво мисля аз. Смятам, че ти се страхуваш от всичко. През целия си живот си се боял от света и си се опитвал да стоиш настрана.
Светът е опасно нещо, синко. Има от какво да се страхуваш. По-добре да си в безопасност, отколкото после да съжаляваш. Това е най-важният урок в живота.
Пропуснал си всичко, татко. Приятните мигове, развлеченията и радостта в живота.
— Добре че новото посолство на страната ви е почти готово.
— Сградата е по-грозна и от тази, старши офицер.
— Това не ми харесва.
— На мен ли го казвате?
Ще ти разкажа всичко за тези неща, татко. На теб по рождение ти липсва нещо. Но аз го притежавам. И когато си разбрал това, ти си ме намразил. Да, ти си умен, татко. Може би дори в теб е имало амбиция. Но ти е липсвало желанието. Имал си талант, но не си направил нищо с него. Седял си със скръстени ръце и си се измъчвал. Бил си болен от завист към всеки, който е постигнал нещо в живота. Когато се появих на белия свят, ти разбра, че съм човек, който може да постигне нещо, да има позиция и отговорност и да бъде уважаван. Ти не притежаваш тези неща, защото никога не си се опитвал да ги постигнеш. И ти не можа да се примириш с това, нали, татко?
— Всемогъщи боже, старши офицер! Колко души сте довели тук?
— Около петдесет униформени. И двайсетина цивилни.
— Наистина не искате да го изпуснете, нали?
— Мястото ще се превърне в Босна в лош ден, ако се опита да избяга.
Да се опитам? Винаги когато се опитвах да използвам способностите си, ти ме спираше, татко. Казваше, че нямам необходимите качества. Не съм бил достатъчно силен, умен и добър. Само съм се опитвал да привличам внимание към себе си. Карал съм хората да ме мислят за фукльо и да ми натриват носа. Спомняш ли си, когато онова хлапе ме наби и ми открадна парите за обяд? Ти твърдеше, че грешката била моя. Аз съм му позволил да разбере, че имам пари в джоба си. Господи, татко!
— А онези телевизионни екипи, старши офицер? Те не бива да влизат на територията на посолството.
— Аз им разреших да влязат. Ще ви дам един съвет, господин Бригс. Дръпнете малко сакото си отзад. Да, точно така. По този начин раменете ви ще изглеждат по-широки пред камерата.
— Благодаря.
— Другият номер е да извиете ръката на затворника ето така. Виждате ли, това го кара да наведе глава, докато вие вървите с гордо вдигнато чело.
Дръж главата си наведена. Никой не обича умниците. Ти не си по-добър от другите.
Но истината е, че съм доста по-добър от много хора. Способен съм. Мога да се оправям в живота. Правя, каквото е необходимо. След всичките тези години вече знам това.
Ти си нищожество, Джак. Кръгла нула. Какъвто бащата, такъв и синът. Крушата не пада по-далече от дървото. Онова, което е вродено…
— Добре, аз поемам нещата. А ти, Тафт, не си и помисляй да се усмихваш пред камерите.
— Старши офицер, от страна на моето правителство искам да ви благодаря, че задържахте този човек. Искрено се надявам, че ще си получи заслуженото.
— О, непременно. При това по-скоро, отколкото той предполага.
Заслепяващи светлини. Усилващ се шепот на хора. Въпроси от пресата.
Млъкни, татко, просто млъкни.
Винаги ще бъда в теб.
Много се лъжеш.
6
Зейтун се бе издокарала в широк панталон, дълга риза и евтини сандали. Бе пъхнала топчета памук в бузите си и малка възглавница под корсета. Присвила очи, тя вървеше, като се клатушкаше и се стараеше да прилича на късогледа, бременна мюсюлманка. Косите й бяха пригладени назад и намазани с гел. Беше си нарисувала пъпки по лицето с молив за вежди.
Сама измисли как да се маскира и се гордееше с това. Полицаите, възпиращи тълпата пред американското посолство, дори не я погледнаха.
Купи си дрехите от индийския квартал, който се намираше само на една спирка с метрото от общината. Докато напускаше тихия район, тя запали огън в две боклукчийски кофи и задейства четири противопожарни аларми. Улиците в онази част на града бяха тесни и на пожарните коли никак не им беше лесно.
Придържайки се строго към плана, който бяха измислили заедно с Джон, Зейтун се качи на метрото до търговския център „Марина“ и пусна запалени кибритени клечки в контейнерите за отпадъци на третия и четвъртия етаж. Спря, за да задейства още противопожарни аларми и отново се качи на метрото. Слезе на станция „Община“, запали още един пожар и задейства още една противопожарна аларма. После разкъса дрехите си.