Зейтун погледна часовника си. Ако Аллах се смилеше над господин Тафт, а тя горещо се молеше това да стане, малките пожари и фалшивите пожарни тревоги от Букит Тима до центъра на града щяха да объркат уличното движение и Джон щеше безпрепятствено да мине по маршрута от странични улички, който тя му бе начертала на картата. Бръмченето на двигателите, спасителните полицейски екипи, изпратени от всеки участък на острова… Известно време всички щяха да бъдат объркани и никой нямаше да търси откраднатия полицейски ровър. И Джон щеше да измине петте километра до американското посолство.
Но стигнеше ли дотам, вече нямаше да бъде в безопасност, Зейтун трябваше да направи още нещо, за да отвлече вниманието на полицията.
Тя стоеше във Форт Канинг Парк, намиращ се на хълма зад американското посолство. Наоколо цареше непрогледен мрак. Сенките под шепнещите палми бяха плътни. Смъкна джинсите си и нощният въздух погали бедрата й. Тя хвана краищата на бялата си памучна риза и я разкъса. Съблече я и махна сутиена си. И в същия миг потрепери — но не от студ, защото тропическата нощ беше мека, нито от страх, нерви или угризения на съвестта. Останала само по бикини, тя потръпна от неочаквано удоволствие. Вълнението от забраненото я накара да изпита почти еротична възбуда. Добрите мюсюлманки и спазващите закона сингапурски гражданки не се събличат голи нощем на публични места. Но забраненият плод е примамлив и нарушаването на табуто е приятно преживяване.
Зейтун бавно прокара пръсти по бедрата, корема, гърдите, шията и косите си. Беше чудесно да докосва тялото си и да знае, че някой може да я види и че поне през тези няколко минути е свободна.
Двайсет и три години Зейтун безропотно се бе подчинявала на законите на едно строго общество и на още по-строга религия. Нищо не й бе носила по-голяма радост от подготовката да наруши всяка норма на обществото, което я бе направило такава, каквато беше.
Голотата и безсрамното удоволствие не бяха идея на Джон. Той й предложи само да изцапа с кал ризата си, да скъса няколко копчета и да започне да вика. Тя не бе споделила с него истинските си намерения, защото предполагаше, че той няма да ги одобри.
Нямаше да одобри и дегизировката й, която бе скрила в един строеж недалеч от американското посолство. Джон строго й бе заповядал да се остави ченгетата да я хванат, да плаче и да твърди, че е безпомощна жертва. Тя се бе усмихнала като истинска мюсюлманка, която винаги се подчинява на заповедите на мъжа, и обеща да го стори.
Но не го направи.
И сега Зейтун бавно се клатушкаше напред-назад пред американското посолство. Бе скръстила ръце на корема си и пухтеше, сякаш изтощена от непривично напрежение.
— Нещо се е случило с американците, а? — попита тя с акцент от бедняшките квартали.
Добре облечена жена я погледна. Зейтун прочете мислите й. „Тази е изпуснала автобуса за Лим Чу Канг, сиромашкото предградие.“
— Там е онзи наркотрафикант, за когото пише във вестниците. Започнал е да буйства — отговори жената, обърна се и се вторачи в ярко осветената, леко димяща фасада на посолството.
— Е, сега са го хванали, а? — поинтересува се Зейтун.
— Погледнете! Това е Чан Джин! — извика жената, сякаш бе видяла рокзвезда.
Зейтун се загледа в посоката, в която сочеше жената. Мъж в тъмносиня униформа и въоръжен до зъби слизаше от мицубиши без отличителни знаци. Сингапурските полицейски коли без маркировка бяха пълна смехория, защото всичките бяха „Мицубиши лансър“ и регистрационните им номера започваха с буквите „QX“.
Чан се обърна към тълпата, ухили се и пъхна клечка между зъбите си.
— Хубав мъж, а? — отбеляза Зейтун.
— И е ерген — въздъхна жената.
Когато видяха Чан, няколко човека, успели да си проправят път до полицейския кордон, се опитаха да пресекат улицата. Редицата полицаи с шлемове ги спряха. Разнесоха се одобрителни възгласи за Чан, ругатни по адрес на наркотрафикантите и предложения екзекуцията на Тафт да бъде публична.
Чан само се усмихна и махна с ръка, после се обърна и бавно, с добре заучена каубойска походка, тръгна между ченгетата от паравоенния взвод за специална тактика и спасителни операции, насъбрали се около посолството.