По челото на Зейтун изби пот. Не би трябвало да позволяват на Чан да влиза в посолството. Това беше американска територия. Полицията нямаше право да влиза вътре. Но ако беше така, тогава защо легендарният старши офицер наперено вървеше към главния вход?
Не беше планирано да стане така. Джон трябваше да е в безопасност в посолството на родната си страна. Дипломатите трябваше да изслушат разказа му, да го свържат с приятелите и адвоката му в Щатите и да го държат далеч от Чан Джин, докато американската полиция намереше доказателство, което да го оневини.
— Преди да го обесят, да го набият с бамбукова пръчка, а? — подхвърли жената и очите й блеснаха.
Тя се държеше снизходително със Зейтун, като след въпроса си добави „а“ — нещо присъщо за простолюдието. Зейтун изпита желание да я зашлеви през лицето.
Уличните лампи светнаха. Съсипаната фасада на посолството стана ослепително бяла, досущ озарена от ярка слънчева светлина. На покрива на един микробус се покатериха двама телевизионни оператори, с тежки видеокамери „Сони“. Трети зае позиция пред посолството. Репортерката застана така, че зад нея да се вижда димящата сграда. Около входа обикаляха и фотографи от пресата, като от време на време изпробваха светкавиците на фотоапаратите си, за да се уверят, че батериите са заредени.
Готвеха се да правят снимки за първата страница на вестниците.
На какво?
Нещо не беше наред. Представителите на медиите бяха отвъд полицейския кордон, а не отзад. Сингапурската полиция не разрешаваше това. Но Зейтун видя, че ефрейторът, младият помощник на Чан Джин, направи знак на репортерите да се приближат и заповяда на командосите от ВСТСО да отстъпят встрани, за да могат камерите да снимат.
Зейтун изведнъж се уплаши. Когато залавяха престъпник, полицаите принуждаваха репортерите да стоят на дискретно разстояние от ареста, зад полицейските ленти, и не им позволяваха да се приближат, да тикат микрофоните в лицето на обвиняемия, да задават въпроси и да снимат с фотоапаратите. Това не се допускаше. Ако се опитаха да го направят, чуждестранните журналисти загубваха акредитацията си, а местните — работата си.
Но сега членовете на телевизионните и новинарските екипи бяха в центъра на събитията и се трупаха като стадо говеда, готово да тъпче и мачка. И това беше далеч от установения ред на нещата в благоприличния, добре организиран Сингапур.
Чан Джин планираше нещо ужасно. Зейтун бе убедена в това.
Младият ефрейтор изведнъж си проправи път сред хората от ВСТСО и извика нещо на ченгетата от кордона. Полицаите, които поддържаха реда на Хил стрийт и възпираха тълпата да не се приближава до посолството, мигновено отстъпиха назад. За миг сякаш никой не знаеше какво да направи. После тълпата се понесе напред. Хората блъснаха Зейтун, която се запрепъва по улицата.
Чан щеше да го убие. Това беше единственото обяснение. Джин създаваше предпоставки за бунт. Правителството се страхуваше най-много от масово насилие — звяр, който в Сингапур не бе пускан на свобода от двайсет години. И това беше единствената допустима причина полицията да използва палки, сълзотворен газ и оръжие. В хаоса и бъркотията щеше да изглежда така, сякаш Джон се опитва да избяга. И Чан щеше да има оправданието, което му бе необходимо.
Тълпата стигна до средата на Хил стрийт. Обикновени мъже и жени, покорни сингапурски граждани крещяха, тичаха и се блъскаха. Някои викаха заради самото удоволствие, други ругаеха и настояваха престъпникът да бъде обесен. Невидими зад шлемовете, ченгетата от ВСТСО стояха настрана.
Точно както искаше Чан, новинарските екипи щяха да заснемат всичко на видеокасети. Кадрите щяха да покажат разгневената и неконтролируема тълпа и зараждащия се бунт. И арестант, който може би ще се опита да избяга. А Чан Джин го спира с един-единствен изстрел.
Зейтун не можеше да направи нищо, за да предотврати това.
Възглавницата се плъзна надолу под корсета й. Тя пристегна ластика на широкия панталон. Вече не се движеше по собствена воля и не можеше да се обърне нито наляво, нито надясно, само се носеше, притисната от тълпата разярени граждани, които бяха надушили кръв и се надяваха да бъдат близо до мястото на убийството.
Бе чувала, че в миналото са ставали такива неща. И обикновено Чан Джин е играл главната роля. Той имаше подход към журналистите и когато залавяше нарушител, обичаше представителите на медиите да са около него.