Между тях имаше двайсет коли и в мъглата ефрейтор Лиунг едва виждаше стоповете на автомобила на Чан.
— Шефе? Чуваш ли ме?
Чан не отговори. Радиопредавателят изсъска.
— Шефе?
Стоповете на Чан изчезнаха. Старши офицерът бе завил по отклонението за Лоуър Делта Роуд. Хал Лиунг беше дисциплинирано ченге и включи мигача.
— Шефе, моля те, отговори.
Никакъв звук. Лиунг прехапа устни, настъпи газта и рязко взе завоя. Задните гуми се плъзнаха по настилката. Хал инстинктивно завъртя волана и колата се понесе напред.
— Шефе, тук е ефрейтор Лиунг. Добре ли си, шефе?
Чу се дълбока въздишка и после:
— Да, Хал, добре съм.
Лиунг пое дълбоко въздух. Никак не му се искаше да прави това. Но заповедите бяха заповеди и младшите офицери не противоречаха на старшите. Никой в Сингапур не поставяше под съмнение властта. В устата му сякаш имаше пепел. Той произнесе думите, които преди няколко часа бе репетирал с Чан:
— Шефе, следиш ли заподозрения беглец Джон Грегъри Тафт?
Последва дълга пауза, сетне Чан рече:
— Да. Следя беглеца Джон Грегъри Тафт на монитора.
— Шефе, можеш ли да ми кажеш координатите или настоящото местонахождение на обвиняемия? — Думите имаха вкуса на лошо сготвено развалено месо, на гнило и на разложение. — И би ли говорил силно и бавно, шефе? Имам проблеми с радиопредавателя.
Лиунг зачака отговора на Чан. Мъглата се сгъстяваше и падаше все по-ниско. Видимостта беше десет метра. След петнайсет-двайсет минути нямаше да се вижда нищо.
— Повтарям, шефе. Можеш ли да ми кажеш координатите или настоящото местонахождение на обвиняемия?
Автомобилът на Чан бе спрял. Стоповете още светеха. Но вратата беше отворена и лампата вътре — запалена. Лиунг удари спирачки. Чан седеше зад волана.
— Чуваш ли ме, шефе?
— Да, Хал.
— Какви са координатите и местонахождение на обвиняемия, шефе?
— Двайсет и две точка осем вертикално и сто деветдесет и четири хоризонтално.
Стомахът на Хал Лиунг се сви от онова, което старшият офицер току-що направи.
„Лейди Джейд“ пореше вълните в залива на яхтклуба. Близо до брега яхтата можеше да се движи с трийсет и седем възела, разпенвайки черните вълни. В открито море беше невъзможно да се плава с тази висока скорост. Сингапур обслужваше сто хиляди презокеански кораба годишно. На всеки три минути пристигаше или заминаваше един от тях, а по всяко време в пристанището имаше осемстотин закотвени кораба. Само глупак можеше да се движи с висока скорост в пренаселените сингапурски води.
По стоеше на оскъдно осветения мостик и се взираше в мрака.
— Струва ми се, че годините натежаха на Чан Джин — тихо каза той на Тенг Куоенгми. — Вече не е такъв, какъвто беше.
Тенг, мършав и вечно гладен като вълк, намести превръзката на лявата страна на лицето си.
— Защо смяташ така?
— Замисли се за жалката пародия, която разигра пред американското посолство. Непогрешимият Чан Джин позволява на престъпник да избяга с кола с ключа на стартера. После започва да го следи — без да бърза и небрежно. Само две коли и двама човека. Планът му не е ли безсрамно очевиден?
— Не и за мен.
— Нали чу жалките му преструвки и превзетия диалог между Чан и подчинения му. — В гласа на По прозвуча презрение: — О, шефе, кажи ми силно и бавно координатите на обвиняемия. Дрън-дрън! Съмняваш ли се, че онези детински измишльотини означаваха нещо друго, освен да ни предадат човек, когото Чан изгаря от желание да хване?
— Да — изръмжа Тенг. — Чан знае, че имаме скенер и подслушваме.
По въздъхна дълбоко и се вторачи в мрака. В мъглата застрашително се извиси товарен кораб, закотвен до пристана. Кормчията на Сионг завъртя кормилото, насочвайки яхтата леко надясно.
— Тази вечер оплаквам сянката на човек, който беше наш непримирим враг. Най-сетне възрастта притъпи острието на мисълта на Чан Джин. Лисичият му ум вече не изпреварва противниците му. Не мислиш ли, че това е тъжно?
— Не особено.
— Тъжно е. Въобразявайки си, че е ловец на тигри от отдавна отминали времена, Чан устройва капан на жертвен агнец на име Джон Тафт, чието блеене ще привлече плячката. Такава прозрачна стратегия би успяла, ако тигрите бяха по-малко хитри, а той, ловецът, по-безмилостен. Но забележи, Чан е милостив. Ловецът има съвест. С цел да заблуди противника, той се преструва, че не иска да пожертва агнеца и ни съобщава координати, намиращи се далеч от мястото, където е заложен капанът. Чан се размеква. Състраданието, този най-фатален порок, помрачава мисълта му и го кара да греши. — По Кей Сионг посочи апаратурата, осигурена от госпожица Доналд, но твърде полезна, за да бъде препродадена на клиенти в Китай, Северна Корея или Камбоджа, и продължи: — Приятелю мой, ако беше същият като преди, Чан щеше да се досети, че щом ние от братството сме могли да се сдобием с полицейски радиоскенер, тогава сме си осигурили и устройство, което засича системата им за проследяване.