— Това не е Чан.
— Точно така — въздъхна По. — Не е неговият стил. Чан е предсказуем. Той изстрелва бързо колкото може повече куршуми. Ако беше той, щяхме да чуем петнайсет или трийсет изстрела един след друг, нали?
— Тогава кой е?
— Опасявам се, че е господин Тафт. Не предполагах, че ще намери оръжие само няколко минути след нагласеното си бягство, но явно го е сторил. Това затруднява нашата задача тази вечер. Кажи на черноработниците да се разпръснат и да се придвижват предпазливо.
Нео Айк от сингапурската пристанищна полиция отвори металната врата на будката, намираща се на запад от хладилния склад, и наостри уши. Кранът над главата му бръмчеше по пътя си към товарните докове.
На Айк му се бе сторило, че чу звук, неприсъщ за пристанището на Сингапур. Може би беше кола, която отказваше да запали. Или нещо друго.
Не. Не можеше да е това. Сигурно някъде се бе скъсал кабел или кранист бе пуснал на земята товара си секунда по-рано. По всяка вероятност не беше нещо обезпокоително. Когато мъглата е толкова гъста, човек сякаш има памук в ушите. Не чуваш нищо и разтревожен от тишината си въобразяваш, че долавяш различни звуци.
Нео се върна в будката и затвори вратата.
— Ще трябва да го застреляме, Хал — прошепна Чан. В гласа му прозвуча въодушевление.
Той се бе проснал под колата, а Лиунг клечеше отзад.
— Натам вървят нещата, шефе.
— Не виждам друг изход. Копелето се е побъркало. Този път едва не ме улучи.
— Да, шефе. Разбирам. Като се имат предвид разстоянието и условията за стрелба, Тафт е удивително точен.
Говорейки бавно и през стиснати зъби, Чан изръмжа:
— Аз го научих на всичко, което знае.
— Да се прицеля ли в краката му, шефе?
Чан се замисли, после намусено отговори:
— Аз ще го направя. Ако се промъкна по-близо, ще взривя краката му. Гарантирам, че това ще го накара да пусне пистолета.
— Имаш ли представа как да се приближиш до него, шефе?
— В момента не. Мисля, че трябва да го изчакаме да се приближи и после ти…
— Шефе! — Хал вече не шепнеше.
Чан изруга и започна да пълзи назад. В товарния док се включваха двигатели и се запалваха фарове. Светлините се движеха право към колата на Чан.
Контролното табло на мотокар „Хайстър Чалънджър“ не се беше променило много от времето, когато Джак работеше на доковете в Ню Джърси. Сингапурците използваха модел X155, огромни чудовища, които вдигаха седем тона и половина. Навремето той не бе карал такива мощни мотокари, но принципите бяха същите, а също и механизмите. Стари бяха и номерата, на които опитните докери учеха новаците. Джак изтича по мокрия асфалт, намери стартера на следващия мотокар и го пусна в движение.
Мъглата се беше спуснала над земята. Приличаше на разпенен покрив над доковете. Протягаше надолу пипала и мигновено ги увиваше около колони, пилони и стълбове с лампи, сякаш опитваше земните благини. После ги плъзгаше другаде.
Мотокарите пронизаха мъглата. С ослепително ярките си фарове приличаха на стадо пасящи животни, бавно движещи се тъпи динозаври, които, без да се замислят, ще смажат всичко, изпречило се на пътя им. Движеха се лениво и подемните им платформи сякаш бяха челюсти, търсещи миризма на мърша. Пневматичните гуми тихо скърцаха и моторите приглушено бръмчаха.
Хал Лиунг се бе качил в мицубишито и търсеше ключа за стартера. Чан му изкрещя да побърза. В отговор ефрейторът изруга.
— Хайде, Хал!
Големите, тежки мотокари можеха да вдигат седем хиляди килограма на височина шест метра. Набираха огромна инерция. Нямаше начин да бъдат спрени.
— Ключовете, шефе! Къде са ключовете?
Двигателите на мотокарите бяха мощни. Подемните платформи можеха да пробият стена. Грамадните колела им даваха възможност да се катерят по стъпала. Всеки момент щяха да смачкат колата, сякаш е кутия от газирана вода, хвърлена на оживена улица.
— Зарежи ключовете!
Светлината на фаровете се отразяваше в мокрия асфалт, хвърляше отблясъци по боядисаните метални контейнери и озаряваше профила на младия ефрейтор от полицията, който беше по-храбър, отколкото бе необходимо.
— Има време, шефе.
Чан потупа десния джоб на панталона си. Нищо. Левият? Също беше празен. Тук нещо не беше наред. Той винаги носеше ключовете и дребните монети в…