На земята блестеше лъскав овален предмет. Пътека от монети водеше към колата. Бяха паднали от джоба му, когато той…
— Бягай, Хал!
— Дай ми ключовете, шефе!
— Бягай!
Чан хукна. Лиунг седеше в мицубишито. Краката му висяха навън. Но тялото му беше наведено към стартера. Платформата на първия мотокар проби бронята на колата, блъсна я наляво и я премести точно на пътя на втория мотокар. Предните колела смачкаха бронята и започнаха да се катерят по предния капак.
Чан се хвърли на земята. Протегна ръце, хвана краката на Хал и го задърпа настрана от пътеката, надалеч от оранжево-жълтите мотокари. Болката в ребрата му беше непоносима.
— Господи, искрено съжалявам, че те обидих… — нареждаше Хал.
Жълтото мицубиши — полицейска кола без опознавателни знаци, се превърна в метални отпадъци.
Нисък, със сипаничаво лице и безличен, Хоми Бхейв можеше да изкара цялата си престъпна кариера като обикновен побойник по улиците на Бомбай. Но се случи така, че той спаси живота на важна личност и когато след няколко месеца правосъдието най-после реши да го накаже по обвинение в нападение с цел убийство, важната личност с помощта на други важни личности отърва Бхейв. Изпратиха го в Сингапур и от време на време Самюъл Лин му възлагаше по някоя поръчка, подходяща за умението му да борави с ножове.
Тази вечер Хоми Бхейв участваше в мисията на братството „Чиу чоу“.
Плащаха му добре и го очакваше щедро възнаграждение.
Наградата за залавянето на Тафт несъмнено щеше да бъде по-голяма от онази за ликвидирането на старши офицер Чан Джин. Всъщност почитаемият По Кей Сионг не бе споменал точна сума за живота на Чан. Въпреки това той беше убеден, че цената ще е висока. И тъй като Тафт не се виждаше никъде, а Чан лежеше и пъшкаше от болка пред очите му, Хоми видя в това предопределеност, сякаш съдбата му бе отредила да вземе главата на Чан. Той си представи банкнотите, издуващи портфейла му.
Предпочиташе да действа с ножа си — извито острие, което приличаше на мачете от времето на пиратите в Китайско море. Но в интерес на разбирателството му с По тази нощ той беше въоръжен с израелски автоматичен деветмилиметров пистолет „Голан“. Хоми изтегли назад петлето. В това време Чан Джин извади хромирания си „Сайдуайндър“, натисна спусъка шест пъти и раздроби на конфети корема, слабините, гърдите и лицето на Хоми Бхейв, чиято съдба изненада само него.
Леко усмихнат, По Кей Сионг тихо каза:
— Сега вече мисля, че наистина чувам музиката на Чан Джин. Самюъл, приятелю мой, хайде да маршируваме под ударите на барабаните на старши офицера.
Пистолетът на Хоми Бхейв, неизползван и с десет патрона в пълнителя, се плъзна по мокрия асфалт и се скри между две купчини с контейнери. От сенките изскочи гъвкава женска фигура, грабна го от земята и незабелязано изчезна в мрака.
„Доброто начало е наполовина свършена работа.“ Чан позна купчината окървавена кайма. Беше го видял предишната нощ. Един от убийците на По. Вероятно и другите бяха тук. Както и самият По Кей Сионг.
Това означаваше, че бандитите бяха проследили Тафт до пристанището. Истински божи дар. Богът на комарджиите се бе усмихнал на Дяволското ченге. Чан отново имаше шанс да се спаси от позора. Само трябваше да надхитри По, да спаси американеца и да очисти десетина главорези, после да свика пресконференция.
Адреналинът му се повиши. Болката намаля. Извади от джоба си устройство за бързо презареждане.
„Добрите времена се завръщаха.“
Джак спря и долепи гръб до метален пилон. Изстрелите се чуха някъде пред него. Беше тичал в кръг и се бе върнал при хладилния склад. Проклетите редици с контейнери представляваха истински лабиринт. Мъглата обърка чувството му за ориентация, но не попречи на слуха му. Чу стъпки по асфалта и притеснен шепот на нетърпеливи мъже. Бяха седем-осем и вървяха по пътеката между две редици с контейнери. В ръцете си държаха черни и хромирани предмети, които вече му бяха добре познати.
Джак внимателно се огледа. Намираше се на открито място. Нямаше къде да избяга или да се скрие, нито надежда да се справи с осем бандити с петте патрона, които му бяха останали. Само можеше да се спотайва зад пилона или зад следващия, намиращ се на десетина метра. Всеки момент убийците на По щяха да го забележат.