Той погледна надолу. Беше стъпил върху стоманени релси.
Сетне погледна нагоре.
И видя спасението си.
В будката на Нео Айк се вмъкна някаква жена.
— Хей… — започна той.
— Дай ми телефона.
В ръката й имаше пистолет, а гласът й беше леденостуден и не търпеше възражение. Нео предпазливо посочи черния апарат.
Тя набра някакъв номер.
— Спешен случай. Полицаи са под обстрел. Да. На пристанището. Има десетина главорези. Тежковъоръжени. Старши офицер Чан и ефрейтор Лиунг…
Фактът, че ставаше дума за Чан Джин, беше достатъчен за Нео. Всичко, в което Чан беше замесен, бе твърде опасно за нископлатеното наемно ченге. Той изскочи от будката и хукна да спасява живота си. Зад него нощта се взриви от изстрели.
Джак събу обувките си, напъха ги в джобовете си и тихо започна да се изкачва по металните стъпала. Стараеше се да не диша шумно. Стигна до стоманената платформа и протегна ръка към дръжката на вратата.
Тя се отвори. Не беше заключена.
Той се вмъкна вътре.
Пилонът, на който се бе облегнал, всъщност беше подпорният крак на огромен подемен кран. Висок колкото седеметажна сграда, кранът беше един от двайсетината в тази част на пристанището. Сингапур използваше свръхмодерни кранове за разтоварване на корабите. Произвежданите от „Мицубиши“ великани вдигаха контейнери, тежки четири тона и ги преместваха в складовите площи на пристанището. В дни, когато имаше много работа, крановете постоянно действаха, движейки се на четири стоманени колела със скорост четири-пет километра в час. Пренасяха товари и ги подготвяха за изпращане в далечни страни.
Кранът ТТ171 беше боядисан в жълто. Отстрани с големи черни букви пишеше: ПРИСТАНИЩНИ ВЛАСТИ СИНГАПУР.
Джак видя контролното табло на стената и разбра, че се намира в асансьора на крана. Платформата можеше да го издигне на четирийсет метра над земята към портала и тежкия мотор. Тази идея не му се понрави. Там, високо над земята, нямаше къде да бяга, а това беше последното, което искаше.
Нужна му бе оперативната кабина, където бяха контролните уреди на крана.
Наведе се, излезе и се качи на стълбичката. Ако нещата не се бяха променили, откакто работеше на доковете, на крана трябваше да има две оперативни кабини — едната на портала, а другата — на приземното ниво. Само трябваше да влезе вътре!
Той започна да се катери по металната стълбичка, която беше влажна от мъглата. Чорапите му се намокриха.
— Не бързай — прошепна някой.
Джак замръзна на мястото си.
— Онзи мръсник Чан е от другата страна на това нещо — добави гласът.
В сенките под Джак се криеха двама мъже.
— Аз ще го очистя — заяви нисък, плешив човек.
— Не, той е мой. Дължа му го — възрази партньорът му — висок, мършав и с превръзка на лицето.
Джак затаи дъх. Други ловци дебнеха плячката, която искаше той. Добре, нека да я вземат. Врагът на врага ми е мой приятел. Бягството невинаги е изборът на страхливеца.
Внимателно и предпазливо, той направи крачка нагоре, после още една.
— Заради него миналата седмица загубих сто хиляди. Аз ще го пречукам.
— Аз съм по-старши, Сам.
Оперативната кабина не беше далеч. Оставаха още няколко метра. Сърцето на Джак биеше като обезумяло. Искаше му се да поеме дълбоко въздух. Наложи си да диша бавно. Въздухът беше горещ като в пещ. Джак се изпоти. Капка пот се стече по слепоочието му и падна в лявото му око. Опари го. Не смееше да вдигне ръка да я избърше, затова примигна. И направи още една крачка.
— Искам го, Тенг. Няма да ти позволя да ми отнемеш славата.
— Ще я споделим. Имаш ли нож?
— Разбира се.
— Аз ще го застрелям, а ти ще го накълцаш на парчета. Вземи какъвто сувенир желаеш. Онова, което според теб най-много ще се хареса на По.
— Тогава го простреляй в корема. Искам да е жив, когато пъхна ножа между краката му.
— Отлично предложение.
Още три-четири метра и Джак стигна до кабината, отвори вратата, хвърли се на пода и най-сетне си пое дълбоко въздух.
Тенг Куоенгми пълзеше зад прикритието на предното колело на крана. Хубавият му вълнен панталон беше съсипан. Но тази цена не беше висока.
Той надникна зад прикритието си и облиза устни. Чан беше на не повече от десет метра. Глупакът приклекна, извади зарядно устройство от джоба си и се приготви да зареди един от онези абсурдно мощни револвери, които толкова обичаше. До него стоеше друго ченге. Тенг се запита дали първо да не очисти младежа. Лоша идея. Чан беше твърде опасен.