Тенг се промъкна напред и се наведе над колелото на крана. И изведнъж усети вибрации в земята под него, грохот на огромни машини, бавнодвижещи се по релси. В забулената от мъглата далечина прозвучаха клаксони и сирена, предупреждаваща работниците, че някой от крановете се готви да вдигне поредния тежък товар.
Револверът беше предпочитаното оръжие на Тенг. Автоматичните пистолети имаха твърде много движещи се части, за да бъдат надеждни, и имаше опасност патронът да се заклещи между пълнителя и гнездото. А това беше фатално, ако врагът е близо. Но револверите бяха елементарни неща, на които можеше да се има доверие.
Тази нощ Тенг Куоенгми се бе доверил на „Ругер Блекхоук“, .357 магнум с дълга цев. Той се обърна на една страна и сложи крак на студения метал на колелото на крака. Протегна дясната си ръка и подпря ръкохватката на револвера на асфалта. Повърхността беше равна, а мишената — близо. Целта беше неподвижна. Тенг леко трепна, когато чу звука на втора предупредителна сирена. Прошепнати тихо, за да ги чуе само Сам Лин, последните думи на Тенг бяха:
— Добре, духачо, лапни това.
Човешкото сърце е орган с особена мощ. Ако обезглавят затворник, осъден на смърт, което не е необичайно наказание в Изтока, енергично пулсиращите сърдечни мускули изтласкват от внезапно прекъснатите артерии фонтан от кръв, бликащ на четири-пет метра височина.
Кранът, пуснат в движение от Джак, който не знаеше, че Тенг Куоенгми е легнал на релсите пред колелата, беше проектиран да вдига четирийсет тона и беше в състояние да превърне в пихтия всичко, намиращо се на пътя му — метал, камък или плът. Високата стоманена структура разряза тялото на Тенг на две. Бликна фонтан от кръв.
Нещо горещо и вонящо изпръска лицето на Самюъл Лин. Устата му се отвори, а челюстите увиснаха. Той рязко си пое въздух. Предметът разпръска мъгла от вътрешности в гърлото му. Лин затвори очи, защото кръвта ги опари, и ужасен, размаха ръце. Догади му се. Наблизо се чуваше задавянето, плюенето и повръщането на други мъже, видели онова, в което се превърна Тенг.
Лин политна напред. Краката му се плъзнаха върху някакъв човешки орган. На ризата му се лепна пихтия с плътността на топла овесена каша, смрадливи остатъци от богата вечеря. Докато още повръщаше, той се опита да разкъса копчетата и да си смъкне ризата.
— Сам Лин.
Гласът беше смразяващ, глух, сякаш идваше от ледена пещера, и безмилостен като на съдия, произнасящ смъртна присъда.
— Хвърли шибаното оръжие!
Лин избърса лице с ръкава си и положи усилия да отвори очи. Пред него стоеше Чан — черна като абанос сянка в мъглата, осветен в гръб, сложил ръце на кръста си. Държеше револвер. Сам вдигна пистолета си, зареди и допря пръст до спусъка.
— Казах, хвърли оръжието — монотонно и безчувствено изрече Чан.
Автоматичният пистолет подскочи в ръката на Лин. Ушите му заглъхнаха от пронизителния трясък. Той се усмихна, после усмивката застина на устните му. Чан още стоеше там, без да е помръднал нито сантиметър. Младото ченге бръкна в кобура под мишницата си и зае позиция за стрелба.
— Спокойно. Това парче месо е мое — измърмори шефът му.
Лин се прицели и отново стреля.
Дяволското ченге беше неуязвимо. Самюъл Лин стисна ръкохватката с две ръце, насочи пистолета и отново стреля. Чан изсумтя и се засмя. Беше невредим.
— Сам, това армейски колт ли е?
Четвърти изстрел. Куршумът проби боядисан в сиво контейнер с надпис „Митцуи-ОСК“. От дупката бликна кафява течност.
— Знаеш ли, Сам, това е най-тъпото оръжие, което можеш да използваш. Добрите стрелци като мен се смятат за късметлии, ако уцелят с един от пет куршума центъра на мишената с този боклук. Повечето хора са щастливи, ако изобщо успеят да улучат мишената.
Мигайки, за да предпази очите си от стичащите се от челото му капки пот, Лин бързо стреля три пъти. Куршумите рикошираха в бетона.
— Цевта е твърде тънка и вибрира — добави ченгето и тръгна към него. Приличаше на самата смърт, олицетворение на отмъщението и ангел на възмездието за грешния живот на Самюъл Лин.
— Да ти го начукам, Чан — извика бандитът и отново натисна спусъка, макар да знаеше, че е безсмислено. Осъзна колко е подходящ прякорът на Чан. Истински дявол.