Чу се звук, наподобяващ рязане на метал. Върху стената на контролната кабина се изсипа градушка от куршуми. На стоманения под издрънчаха счупени стъкла. Вятърът засвири през строшения заден прозорец. Колкото и да беше добре направено, бронираното стъкло не можа да издържи.
— Ето, това е — добави Чан.
Джак видя света сякаш през жълта завеса. Почувства се зареден с енергия, овладял гнева си и готов да го превърне в оръжие. Сега не съществуваше нищо друго, никакъв разум, нито логика, а само въодушевлението от бойните действия — дейност, изискваща пълна концентрация.
Той се подаде от страничния прозорец на кабината. Ръцете му здраво стискаха пистолета. Не виждаше човека зад кабината, който току-що бе изстрелял трийсет куршума по него, но забеляза мъжа, спотайващ се зад Чан. Сянката стоеше неподвижно и се прицелваше. Идеална мишена. Джак го уби с един-единствен куршум.
Наблизо отекна друг изстрел. Чан се бе подал зад крака на крана. Беше се подпрял на обръча на стълбичката. От огромния му револвер излезе гъст пушек. Двама мъже паднаха пред набиращия скорост кран и се простряха безжизнени на асфалта.
— Моят пръв тупна на земята — похвали се той.
Въодушевен, Джак изрева:
— Моят беше по-висок!
По Кей Сионг чу хвалбите на враговете си в далечината. За свое учудване усети, че лицето му се зачервява — предупреждение за обземащи го чувства, крайно неподходящи за ситуации като предстоящата.
Сионг положи усилия да се овладее. Всичко това беше непоносимо. Чан и Тафт се подиграваха с членовете на братството.
Цяла Азия щеше да се смее на „Чиу чоу“, ако се проваляха тази вечер. Другите престъпни босове щяха да осмиват По Кей Сионг, некадърен, клатушкащ се от немощ и старост глупак от Сингапур, командирът, който не можа да воюва, Тцунг-ли, чиято армия бе победена от един-единствен полицай, подкрепян от дебел западен бизнесмен. Кой от нас би искал да прави бизнес с палячо като По? Кой желае да се съюзява с такъв ненадежден човек? Кой би рискувал наказанията, предвидени за търговия със забранена електроника, щом По не може да поддържа реда в собствената си родина и територия?
Никой.
Щяха да го отбягват. След като всичките му мечти и планове се разбиеха на пух и прах, той щеше да остане последният Тцунг-ли в Сингапур, онзи, който окончателно бе затрил някога велико братство, и името му щеше да бъде опозорено.
Щеше да се превърне в посмешище.
По изгаряше от срам. Сега само кръвопролитието можеше да спаси честта му.
Чан стреля още веднъж. Револверът „Сайдуайндър“ избълва жълт пламък, изгърмя като оръдие, отскочи високо и силно и мигновено се насочи към друга мишена.
Улученият мъж се завъртя като дервиш и разпери ръце. Пистолетът му излетя и описа спирала в мрака. Главорезът се стовари в краката на друг бягащ бандит, който го прескочи. Чан го повали по време на скока. Мъжът се разтресе, прегъна се на две и се строполи на асфалта. На лицето му бе изписана изненада.
Господи, колко му харесваше това! Също като в добрите стари времена. „Кой е най-добрият? Кой е номер едно?“ И той уби още един главорез.
Да, известно време бе изоставил старите си навици и методи и правеше грешки. Но вече нямаше да бъде така. Ченгхуанг се бе върнал и както винаги щеше да се справи. Шайката на По щеше да бъде унищожена, Тафт — спасен, а Чан — реабилитиран. Да, той щеше да го направи. Стреля и мишената му се претърколи на земята.
И всичко, което трябваше да стори, когато това свършеше, беше да убеди Тафт да се включи в играта. Нямаше да е трудно. Негодникът даваше надежди. Явно го биваше. Сродна душа. Да, щом се отървяха от боклуците на доковете, Тафт трябваше да се вслуша в гласа на разума.
И като стана дума за Тафт… Той се бе изправил в цял ръст и крещеше:
— Страхотно е!
Чан се ухили широко, но след миг усмивката му помръкна. Погледна в каква посока се е отправил кранът и онова, което видя, не му хареса.
— Тафт!
Сърцето на Джак биеше като обезумяло. Чувстваше се отлично. Сякаш във вените му течеше опияняващ наркотик. Имаше усещането, че е с двайсет години по-млад, трийсет пъти по-силен и попаднал в екзалтиран свят на изострена сетивност и неизчерпаема енергия. Беше прехвърлил границата на обикновената лудост. Беше се превърнал в адски огън, бушуващ неконтролируемо. Бе станал всемогъщ, свръхестествен, превъплъщение на божия гняв и ярост. Върколак при пълнолуние. Тигър, дебнещ плячка. Съвършен хищник. Господар на ума и тялото си, по-съсредоточен и бдителен от…