— Не.
— Карта за доживотно членство в Националната оръжейна асоциация. На него и на нея.
Гейбриел изсумтя презрително и шампанското предизвика сълзи в очите й.
— Добре ли си? — попита Тафт.
— Да.
— Струва ми се, че плачеш. Разчувстват ли те сватбите?
— Не. Да. Понякога.
Той сключи ръце зад гърба си и леко се залюля.
— Ами по въпроса за сватбите, Гейбриел, искам да те питам нещо.
Тя се усмихна.
— Предложение ли ще ми правиш, Джон?
— Разбира се, че не — светкавично отговори той.
— Какво искаш да кажеш, по дяволите?
Джон Тафт се отдръпна и едва избегна шампанското, което Гейбриел се опита да плисне в лицето му. „Да му се не види — помисли си. — Грешка.“