Гейбриел стисна зъби. От един месец той превръщаше живота й в ад. Съкращаваше статиите й, омаловажаваше идеите в тях и криеше от нея интересните събития. И сега беше време за отплата.
— Дребни мошеници? Така ли мислиш, Саймън? Е, според моите източници от държавната хазна бягството от митнически задължения струва на страната сто и петдесет милиарда долара всяка година. Това е достатъчно, за да се балансира бюджетът, затова мисля, че дребните мошеници си разбират от работата, нали?
Саймън гледаше в друга посока. Джонатан се наведе напред.
— Каква е гледната ти точка, Гейбриел?
— Играта е двойна. Първо, ще упрекнем Конгреса, че не отпуска достатъчно средства на полицията.
Джонатан Харли Сътън се усмихна. Той обичаше да порицава Конгреса дори когато на власт беше републиканското мнозинство.
— Второ, ще назовем известни имена. Страда не само данъкоплатецът. Вършат се измами, които ограбват компании като „Джонсън и Джонсън“, „Проктър и Гамбъл“, „Куейкър Оутс“, „Дюрасел“ и половината собственици на електроника в Силициевата долина.
— И какви са тези измами?
— Отклоняване на износа. Международните цени на продуктите се различават в отделните страни. Правят го, за да се нагодят към местните закони, данъците, дистрибуторските цени и конкуренцията. Нещо, което в Съединените щати струва сто долара, зад океана може да е осемдесет. Става дума за онези мошеници, които купуват оттук стоки с голяма търговска отстъпка, твърдейки, че ще ги изнасят. Но ги продават в страната, на черния пазар.
— Трудно ли е да ги хванат?
— И още как. Има и още нещо — най-хубавото. Чичо Сам постоянно поощрява износителите. Затова мошениците не само ограбват най-големите компании в Съединените щати, но и получават федерални субсидии за това.
— Сигурно се шегуваш!
— Знам името на един измамник, който печели по четвърт милион долара на месец.
Гейбриел скръсти ръце и доволно се облегна назад.
Джонатан Харли Сътън си записа нещо в бележника.
— Искам да се заемеш с тази история.
— И аз щях да кажа същото, Джонатан — раболепно се обади Саймън. — Историята е идеална за Гейбриел. В края на краищата тя е интимно запозната с транспорта на стоки.
3
— По дяволите, Саймън! Ти каза, че ще ме подкрепиш за статията.
Гейбриел стоеше пред вратата на малкия си, разхвърлян кабинет.
— Съжалявам. — Той вдигна ръце, все едно се предаваше. — Съвсем забравих. Честна дума. Изплъзна ми се от ума.
И още как!
Тя беше на двайсет и четири години. Бе завършила с отличие журналистика в университета в Колорадо и това беше първото й назначение. Пишеше статии за компания, собственик на няколко търговски списания. Една седмица пишеше за стоманодобива, другата — за хартията, третата — за медицинското осигуряване. Бореше се да свърже двата края с годишна заплата от двайсет и две хиляди долара, да усъвършенства занаята и най-вече — да си намери по-хубава работа. В онези дни в средата на осемдесетте години австралиецът Рупърт Мърдок и британецът Робърт Максуел придобиваха какво ли не и купуваха всяка американска медийна компания, на която можеха да сложат ръка. Организацията на Максуел — по-късно фалирала и опозорена, а собственикът й шарлатанин — намерен мъртъв при съмнителни обстоятелства — бе купила нейната компания. Един от хората, на които Максуел бе възложил да контролира новата придобивка, беше красив австралиец англофил на име Саймън Бъртън.
Той я очарова. Беше десет години по-голям от нея, с квадратна челюст, мускулест, елегантен и словоохотлив. Говореше с добре заучен оксфордски акцент. Олицетворение на мъжкия чар. И той го знаеше.
Беше станал учтиво, когато тя за пръв път влезе в кабинета му. Предложи й стол и Гейбриел седна до бюрото му. Подаде й носна кърпа, когато й съобщи, че е уволнена. След няколко минути се обади на приятел в едно мексиканско списание и я препоръча. После я покани на най-скъпия обяд през живота й.
Когато след две години тя му заяви, че смята да се изнесе от апартамента му, той пак се обади по телефона и още същия ден я уволниха.
След десет години Саймън се появи в „И Пи Ес“ като заместник главен редактор. Новият й шеф. Със същото съвършено лустро, изискан, безупречен вкус, мъжествена красота, ленив прелъстителен поглед… и решен да получи онова, което желае. Целеустремен и настойчив. И отново я съблазни.