Отначало не знаеше къде се намира.
Беше се облял в пот, както винаги ставаше, когато сънуваше кошмари, но този път всичко изглеждаше реално и неоспоримо.
Той беше с Гейбриел в малкия й апартамент в Уест Сайд. Каза й, че не е достоен за нея, най-сетне изповядвайки най-големия си страх. Тя го погледна изпитателно с ясните си зелени очи, които той обожаваше, и отговори: „Така е. Не си достоен“. Джак кимна. Знаеше го отдавна. После, сочейки с пръст, както винаги правеше, за да подчертае очевидното, Гейбриел продължи: „Аз се нуждая от повече, отколкото може да ми даде мъж като теб. Затова реших да стана любовница на президента на най-богатата инвестиционна банка в града. Той има власт и богатство и е всичко онова, което ти никога няма да бъдеш. Обеща да ме запознае с хора, за които искам да пиша репортажи. Президенти, министър-председатели и генерални директори на най-големите корпорации в света. Ти можеш да ме запознаеш само с превозвачи на стоки. И тъй като има връзки с много компании, той само трябва да се обади по телефона на някой от големите рекламодатели на списанието. Те ще притиснат Саймън и той вече няма да отхвърля статиите ми. Ти никога не би направил такова нещо за мен, Джак. Никога няма да ме изведеш на върха на социалната стълбица. Никога няма да ми дадеш много неща“.
„Имаш право. Единственото, което мога да ти дам, е любов, а любовта никога не е достатъчна…“
Джак се стресна и се събуди. Гадеше му се от думите на Гейбриел. Онзи мъж й бе предложил толкова много неща и Джак тайно се надяваше да долови в гласа й колебание, дали животът с човек, който има такава власт и влияние, няма да е толкова хубав…
Лоши сънища. Нощ на фантасмагории и кошмари. Джак си спомняше само последния, макар да знаеше, че и останалите бяха ужасни. Единственият начин да се отърси от тях беше да отвори очи, да стане от леглото, да забрави страховете си и постепенно да се превърне в решителен и преуспяващ мъж, какъвто Гейбриел заслужаваше.
Щеше да го направи. Повече никакви компромиси и отстъпки. Ще започне от днес. Още от тази сутрин. Веднага щом отиде в кабинета си.
Днес щеше да ходи на работа, нали?
Не. Трябваше да направи нещо друго. Да отиде на друго място.
Все още не напълно готов да отвори очи, Джак се зачуди по този въпрос, който изведнъж и необяснимо се появи в съзнанието му. Вече не беше ли отишъл там, където трябваше да ходи?
Дюшекът, върху който лежеше, беше различен — по-мек от този в апартамента на Седемдесет и осма улица. Главата му бе положена на дунапренова възглавница. Но Джак мразеше дунапреновите възглавници и си бе донесъл пухена. За съжаление Гейбриел имаше алергия към пуха. Освен това той чуваше бръмчене на климатична инсталация. Но вече беше октомври и в Ню Йорк беше студено.
Джак отвори очи.
Пълна загадка. Обстановката му беше непозната.
Разбира се, това се бе случвало и преди. Не беше необичайно, макар да бе изнервящ страничен ефект от твърде много командировки. Две седмици пътуване, смяна на хотелите всяка вечер, усилена работа, прекосяване на различни часови зони, недостатъчно сън и твърде много алкохол. Беше неизбежно онези, които не живеят здравословно, да се събуждат объркани и да не си спомнят къде се намират.
Но сега беше различно.
Джак потърка парещите си очи. Не беше в хотел. В хотелите нямаше кадифени покривки за легла с къдрички. Нито плюшени мечета на нощните шкафчета.
Пък и мебелите безспорно бяха подбрани от жена. Масичка с дантелена покривка. Канапе с възглавнички на цветя. На стените — акварели, изобразяващи тропически птици. Дори лампата на нощното шкафче показваше по-скоро женски, отколкото мъжки вкус.
Несъмнено Джак се намираше в апартамент на жена. По-точно в леглото й. И нито апартаментът, нито леглото бяха на Гейбриел.
Всички доказателства водеха до извода, че той се бе забъркал в нещо. Имаше проблем.
Но какъв проблем? И с кого?
Джак разтърси глава, опитвайки се да проясни съзнанието си. Къде се намираше? Как се бе озовал тук? Кой живееше в този апартамент, ухаещ приятно на непознат парфюм?
Джак беше напълно озадачен. Нямаше никакъв спомен от предишната нощ.
— О, боже! — прошепна той.
Ако Гейбриел разбереше за това, работата му беше спукана. „Какво да правя? — запита се той и веднага отговори на въпроса си. — Незабавно да се махна оттук.“ Джак се замисли. Да избяга тайно от леглото на случайно срещната любовница не беше джентълменска постъпка и елиминираше вероятността за… ами, още един шанс.