В асансьора нямаше огледало. Действайки инстинктивно и от дългогодишния си опит, Чан разроши косата си, така че да падне игриво над челото му, после подръпна синьото си сако, за да прикрие оръжията под него.
Асансьорът издрънча и спря на четвъртия етаж. Чан се запита коя усмивка да избере от богатия си репертоар. Самодоволната усмивка на Мел Гибсън или неодобрителното ухилване на Харисън Форд? Интуитивно избра изражението на Гибсън. Госпожица Самсудин беше млада и неомъжена, а Форд се харесваше на омъжените жени.
Апартамент 4И явно беше в дъното на коридора, ъглов и с добро разположение. Чан преговори наум сценария — извинение за безпокойството, след което щеше да запита къде е била, след като е слязла от самолета? „Спали ли сте и не сте чули телефона? Съжалявам. Надявам се, че не ви събудих. Да, аз съм онзи Чан Джин. Ха, ха! Но хората от телевизията преувеличават приключенията ми. Пък и вестниците. Както и да е. Искам да ви попитам за един от вашите пътници. Джон Грегъри Тафт. Пълничък. Американец. Място 2Б. Разговаряхте ли с него по време на полета? Той каза ли нещо, освен обичайната поръчка на храна и напитки?“ „И при никакви обстоятелства, каквото и да каже тя, недей да показваш какво мислиш за онзи гаден тип, който взе оръжието ти и те направи за смях пред цял Сингапур — каза си той. — И истината е, че вестниците съвсем не преувеличават…“
8Ж, 43, 4И. Ето го. Нямаше звънец. Така беше в тези стари сгради.
Чан потропа на вратата, която се отвори. В апартамента беше тъмно. Пердетата бяха спуснати. Лицето на Тафт беше в сенките и не се забелязваше, но пистолетът му се виждаше. Чан се скова. Стисна челюсти и сви юмрук. Беше готов да убива, без да изпитва угризения. По време на провала от предишната нощ той бе намразил Тафт колкото всеки друг престъпник, когото бе ликвидирал. Фактът, че някой бандит му се бе изплъзнал толкова лесно, беше унизителен за човек, който не умее да понася униженията. И сега, отново беше сварен неподготвен. Омразата му се превръщаше в убийствена ярост. Единственото му желание беше да вкопчи пръсти във врата на престъпника и да…
— Влез вътре — изсъска Тафт. — Горе ръцете. Ритни вратата след себе си.
Чан се подчини. Тафт бързо отстъпи две крачки назад, държейки се на безопасно разстояние. И Чан би постъпил така в подобна ситуация.
„Истински професионалист — мрачно помисли той. — Копелето е страхотен професионалист.“
Двамата застанаха неподвижно и се вторачиха един в друг. Минаха няколко секунди. Най-сетне Чан наруши тишината:
— Е?
Отговорът на Тафт беше тих, едва доловим:
— Мога да те убия. Знаеш това, нали?
Полицаят нямаше намерение да показва чувствата си. Не и пред този негодник. Напротив. Щеше да демонстрира класа, да се държи презрително с този кучи син и да му докаже кой е по-добрият.
— И аз бих постъпил така при дадените обстоятелства.
— Можех да те убия и снощи.
„Този тип е хладнокръвен убиец. Най-добре е да нараня гордостта му“ — помисли Чан и рече:
— Можеше.
— Но аз не застрелвам хора.
— Нима? Аз пък го правя. Непрекъснато.
„По дяволите! Негодникът не хареса този отговор.“
Тафт изсумтя, после измърмори:
— Опасявах се, че ще кажеш нещо такова. Виж какво, Джин… или мога ли да те наричам Чан?
— Джин е малкото ми име. Да, можеш да ме наричаш Чан. Макар че повечето хора като теб ме наричат „сър“. Понякога им е трудно да го произнесат, защото не са им останали зъби, но поне се стараят.
Чан се усмихна. Вече започваше да овладява положението.
Тафт изглежда обмисляше отговора му.
— Няма да бъдем приятели, така ли?
— Едва ли.
— Жалко. В момента ми е нужен приятел.
— Прелюбодейството с красива, млада стюардеса не ти е достатъчно, а?
Чан усети, че в гласа му се прокрадна огорчение. „Овладей се, човече.“
Тафт изглеждаше озадачен.
— Тя ли? О, да не би да мислиш, че… — Облиза устни. — Не, тя е… Знам ли… Жертва. Мисля, че я отвлякох. Завързана е в банята.
— Перверзно — ухили се Чан.
— Да ти го начукам — ядоса се Тафт. — Жената в банята е твой проблем. Моят проблем е, че нямам представа какво става, по дяволите!
Чан наклони глава, повдигна дясната си вежда в знак на недоумение и недоверчиво се вторачи в Тафт.
— Аз съм законът, а ти си нарушителят — ето какво става. Това означава, че ще те арестувам и ще те изпратя в затвора. Така правим тук, в Сингапур. Вероятно същото е и в Америка. Или са ме информирали погрешно?