Гейбриел пришпори коня си и се отправи към любовника си, който нетърпеливо я чакаше. Вече не беше богатият стар развратник, а Саймън Бъртън — арогантен и самоуверен. Злорадството, изписано на лицето му, и омразната алчност в очите му пронизаха сърцето на Джак. Младата жена му махна за сбогом…
Джак се стресна и се събуди. Гадеше му се и трепереше. Запита се какви демони бяха обладали подсъзнанието му, че толкова жестоко да окарикатурят Гейбриел и да го накарат да сънува такъв отвратителен сън, изпълнен със самопрезрение. Самата мисъл, че Гейбриел ще му измени, беше отвратителна. Нямаше нищо по-ужасно от това да се съмняваш в човека, когото обичаш. Когато недоверието започне да те разяжда, първото, което поглъща, е любовта.
Джак не подозираше Гейбриел. Е, не му беше приятно, че е имала и други любовници. Но това беше естествено за един влюбен мъж.
Сънят и неприятните въпроси, които повдигна за нейната любов, нямаха нищо общо с нея, а само с него — със съмненията, които изпитваше към себе си, и със страховете му, че не е достоен за Гейбриел.
„Тя е твърде хубава за такъв като теб, синко.“
Джак стисна зъби от отчаяние. Беше изпълнен с подозрения и се ненавиждаше, че е сънувал нещо, от което изпитваше отвращение към себе си.
Най-сетне Джак успя да се съвземе. Отвори очи и отново остана озадачен, когато видя къде се намира.
Под открито небе. Лежеше на земята. Ръмеше ситен, сивкав дъжд. Той навъсено погледна оловносивото небе и постепенно си спомни как се е озовал тук.
Облян в пот и изтощен, Джак се бе строполил под растение с огромни листа. Нямаше сили да помръдне. Организмът му беше обезводнен и той утоли жаждата си с топлата дъждовна вода, стичаща се по листата, които имаха размерите на одеяло. Трийсет часа пътуване със самолет, нищо за пиене, освен чашата бренди предишната нощ, бягството и тропическата жега бяха изсмукали всяка капка течност от тялото му. Провървя му, че не получи сърдечен пристъп и не изпадна в кома.
Дъждът му помогна. Макар и топъл, го охлади. И Джак жадно пи дъждовна вода.
Освен това дъждът го скри. Тропическите облаци, надвиснали над острова, намаляваха видимостта почти до нула. В разгара на бурята наблизо спря полицейска кола и шест униформени ченгета се втурнаха в парка. Дойдоха съвсем близо до мястото, където се криеше Джак, но не го видяха. Намериха друга жертва — човек със сиво раирано спортно сако, когото взеха за Джак. Мъжът може би беше виновен за нещо, защото побягна. Ченгетата го подгониха. Няколко минути, след като се отдалечиха, покрай Джак мина момиче с порочна физиономия, което оправяше калната си пола, излизайки от парка.
И тогава той загуби съзнание.
Сега отново се бе свестил. Екваториалната нощ настъпваше твърде бързо и той не знаеше какво да прави.
Избърса потното си чело и предположи, че сигурно е изпаднал в паника. Страхуваше се да не загуби самоконтрол.
Но Джак беше спокоен и хладнокръвен човек и разсъждаваше трезво. Полицаите се опитваха да го застрелят на улицата. Той бягаше, за да спаси живота си. Нямаше представа какво става. Сякаш се бе вмъкнал в някой от онези безумни хонконгски криминални филми. Всъщност би трябвало да заеква от страх.
„Да, това е много съблазнително — помисли той. — Отдай се на страха, свий се на топка и започни да крещиш: «Помощ, помощ, спасете ме!».“
Това би очаквала Гейбриел от кошмарите му.
Но Джак нямаше да го направи. Не и сега. При никакви обстоятелства. Може и да беше човек на компромисите, но не беше и страхливец. Е, разбира се, винаги се опитваше да преговаря и да не предизвиква опонента си. Ала не го правеше от страх, а защото така постигаше целите си. Без излишен шум. И тази тактика беше печеливша.
„Но може би няма да има успех пред Чан Джин. Не мисля, че той е човек, който се вслушва в гласа на разума.“
Джак познаваше хора като Чан. Например Саймън Бъртън. Мъже, които се бият в гърдите, позират, държат се като примати и ругаят всеки, изпречил се на пътя км. Те не го притесняваха. Нито се боеше от тях. Съвсем не. Причината, поради която отстъпваше, оставяше ги да минат и да получат каквото искат, беше, че спорът със скандалджии не водеше доникъде. Единственият начин да постигнеш нещо, беше да наведеш глава и да продължиш да си вършиш работата.