Той прехапа устни от отчаяние. Така и не можеше да си представи какво е имало в куфарчето. Отново се замисли: „Първо, не съм слагал в куфарчето нищо, което би могло да заинтересува полицията. Второ, в куфарчето ми е имало нещо, което е заинтересувало полицията. Явно някой е сложил онова нещо в куфарчето ми“.
Джак кимна. В това имаше логика и водеше до следната хипотеза: „Някой е сложил нещо в куфарчето ми, за да направи така, че да ме арестуват. Този човек сигурно ме мрази и иска да стоя дълго в затвора“.
Ясната, съвършена и чиста логика отново свърши работа. Джак имаше враг, който го бе злепоставил. Кой можеше да е той? Отговорът беше лесен. Тъй като беше предпазлив и внимателен, Тафт имаше само един враг.
Тя беше на двайсет и осем години. Бе завършила икономика в Колумбийския университет. Четири години бе работила като консултант във фирмата „Маккинли-Алан“ и наскоро бе постъпила в отдела по маркетинг на „Ел Би Тек“. От време на време той я виждаше в коридора и мислеше, че е най-съвършената жена на света, но не бе разменил нито дума с нея. Тя беше твърде красива за такъв като него.
След година и нещо в отдела по маркетинг настъпи сътресение. Вицепрезидентът, който го ръководеше, преживя неприятен развод и се пропи. Нещата бяха в безпорядък. Джак, който не обичаше клюките, така и не чу цялата история. Само знаеше, че външен човек, амбициозна жена от най-големия конкурент на „Ел Би Тек“, е била привлечена и назначена, за да разчисти бъркотията. Малко след това в кабинета му влезе невероятно красивата, съвършена жена.
— Здравейте. Аз съм Денис Доналд. Не се познаваме, но съм ви виждала в коридора. Винаги съм се интересувала от материално-техническото осигуряване на транспорта. В отдела по маркетинг се извършват големи промени. Мисля, че моментът е подходящ да придобия малко опит. Казаха ми, че във вашия екип има свободно място. Трябва да науча много неща за превоза на стоки и съм убедена, че вие ще ми помогнете. О, вижте колко е часът. Трябва да се връщам в кабинета си, но след работа мога да ви почерпя и да поговорим.
И той я научи на всичко, на всяка досадна подробност от работата — от изграждането на сложен модел за програмиране до сключването на сделки с превозвачи. Обясни й за малките пратки и за огромните товари в контейнери. За корабите, влаковете, самолетите. В кое пристанище митническите процедури са бавни и в кое бързи. Накратко, научи я на всичко, което можеше да се знае за ефикасното транспортиране по света на модерни електронни компоненти. Учеше я, поправяше грешките й и я направи изгряваща корпоративна звезда.
Но и тя го научи на разни неща. О, да. И още как.
А после Джак се запита дали отново ще може да повярва на някоя жена.
„Да — помисли той. — Денис ме мрази. Няма две мнения по този въпрос. Откакто се разделихме, тя иска главата ми. Сетне, когато ме повишиха на поста, който тя желаеше…“
Но в анализа му имаше емпирична грешка. Фатално недоглеждане. Денис не знаеше, че Джак ще пътува на Изток. Той бе взел мерки тя да научи за пътуването му едва след като замине и започне да унищожава малката империя, която Денис си бе изградила в Азия. Нещо повече, дори да бе разбрала, нямаше начин да сложи нещо в куфарчето му. Защо? Защото той беше отишъл в кабинета си късно следобед — времето, когато куфарчето беше там, където би могла да го пипа.
Джак сви устни. Ключът към загадката беше, че никой не знаеше за пътуването му до Сингапур. Обаче само някой, който е знаел за това, е могъл да го натопи. Дилема. Парадокс.
Хората, които разсъждават логично, ненавиждат парадоксите.
„Не е Денис. Трябва да е някой друг. Но кой? Някой, който е знаел за пътуването ми. Но кой знаеше, по дяволите? Никой. Или почти никой…“
Имаше само още един човек — Джоуел Грийнбърг, президентът и изпълнителният директор на фирмата. Дори секретарката на Джак не знаеше къде ще пътува. По настояване на Джоуел Джак сам бе уредил пътуването си и бе пазил всичко в тайна.
Възможно ли бе Джоуел да е в дъното на цялата история? Разбира се, че не. Изпълнителният директор използва други методи, за да се отърве от хора, които не харесва. Не е необходимо да прибягва до насилие. Вярно, Джоуел не изпитваше симпатии към Джак, но това едва ли беше причина да го убива.