Подготвяйки се да хване за яката и да разпита поредния боклук, Чан си помисли, че работата му щеше да е по-лесна, ако преди няколко години проклетите страхливи бюрократи не му бяха заповядали да престане да чупи кости. Това много му пречеше. Счупиш ли някоя кост, отрепките проговарят по-бързо, отколкото очакваш.
Той изправи рамене. Да вървят по дяволите. Може би трябваше да счупи някой пръст. Онези нищожества от улиците си го заслужаваха.
Усмихвайки се като вълк, Чан Джин бутна вратата.
3
Оживен пазар на открито.
Джак стоеше на отсрещната страна на улицата, скрит в сенките, и наблюдаваше. Стомахът му се бунтуваше.
По наскоро измитата от дъжда улица бяха наредени кофи, щайги и маси, отрупани с храна. Дребен мъж нарами огромен чувал с ориз, с надпис петдесет килограма. Човекът едва ли тежеше толкова, но дори не се прегърби под товара. Вдигна чувала и тръгна покрай павилионите със сенници. Слаба, усмихната китайка с червена кърпа на главата и тъмносиня рокля му извика нещо. Той се засмя. Тя грабна грейпфрут от купчината пред нея и го хвърли по него. Мъжът хвана плода и го захапа. Устата на Джак се напълни със слюнка.
Мургав индиец, амбулантен търговец, буташе дървена количка с бодливи плодове с размера на грейпфрут. Около него се скупчиха купувачи и банкнотите бързо смениха притежателя си. Момченце, вероятно синът на индиеца, извади ножче и разряза плода на две. Джак долови аромата — сладникав, като на нещо загниващо. Предположи, че плодовете са дуриан, деликатеси, ценени на Изток, но пренебрегвани от онези, които не понасяха тази пикантна храна.
Джак преглътна с усилие. Макар да миришеха неприятно, той с удоволствие би изял един.
По-нататък имаше малък ресторант. Десет кухнички ползваха обща ресторантска площ и трийсетина маси. Надписите над всяка кухня рекламираха мюсюлманска, сирийска, вегетарианска, морска, китайска и тайландска храна. Едно от заведенията се бе специализирало в приготвянето на кейк с моркови. Друго бе изложило менюто си на двуметрово табло.
СВИНСКА ПЪРЖОЛА — ПЕТ ДОЛАРА
АГНЕШКА ПЪРЖОЛА — ЧЕТИРИ ДОЛАРА
ПИЛЕШКО С ПОДПРАВКИ — СЕДЕМ ДОЛАРА
ОМЛЕТ С БЕКОН И НАДЕНИЦА — ЧЕТИРИ ДОЛАРА
„О, боже, искам пържола!“
Под раираните сенници горяха въглени, от които се издигаше изпълнен с приятни ухания дим. Наблизо някой пържеше големи скариди в сос от масло и вино. От друго място се разнасяше аромат на сливи и свинско, подправени с горчица и сложени върху ориз и къдраво зеле. Едно до друго бяха наредени ресторантчета, където приготвяха фъстъчен сос. Собствениците им предлагаха шишчета с месо и зеленчуци на всеки минувач и се пазаряха с евентуалните клиенти. Два долара. Долар и петдесет. Най-хубавият фъстъчен сос в Сингапур, по-вкусен и от супа от гнездо на птица и само за една четвърт от цената й. Трудно се устояваше на такова нещо.
И Джак не можеше да устои.
Но нямаше пари, нито кредитни карти, нито паспорт. По дяволите, налагаше се да открадне нещо за ядене.
Той предпазливо се измъкна от мрака и се приготви да пресече улицата и да се слее с тълпата. Пъхна ръце в джобовете си, погледна наляво, сетне надясно, усмихна се престорено и…
В десния му джоб имаше нещо. Хартия и метал. Какво е това? Разбира се. Чудесно! Пари. Бакшишът, който се бе опитал да даде на пиколото в „Рафълс“, и монетите от рестото в таксито от летището до хотела.
Джак извади от джоба на панталона своето богатство и внимателно преброи сумата. Една-единствена банкнота. Думата „Сингапур“ бе напечатана на четири езика. На едната страна имаше гравюра на старинен кораб, а на другата — изображение на дванайсет весели граждани, представители на всяко малцинство в страната, облечени в национални носии, усмихнати, вдигнали ръце и изпълняващи новогодишния ритуален танц на лъва. Отдолу пишеше: ДВА ДОЛАРА.
Джак беше богат.
„Спечелиш малко пари, и мислиш, че си Рокфелер.“
„Повишиха ме, татко. Сега съм изпълнителен директор.“
„Колкото по-нависоко се катери маймуната, толкова повече й лъсва задникът.“
Освен банкнотата имаше и монети, възлизащи на осем долара, двайсет и пет цента. Общо десет долара, двайсет и пет цента. Малко повече от седем американски долара и достатъчно, за да се нахрани добре.