Куинт се надигна от стола. Натрапникът влезе в стаята и адвокатът отново седна.
— Извинете — започна мъжът.
— Вън — изсъска Куинт. — Изчезвай веднага.
— Нужен ми е адвокат.
Куинт стисна зъби.
— Не се и съмнявам. Желая ти успех. А сега, ако обичаш, затвори вратата от външната страна.
Мъжът, чието име беше Тафт, доколкото Куинт си спомняше от пресата, има наглостта да седне.
— Моля те, отдели ми само минута. Ти си адвокат, а аз имам неприятности…
— Меко казано.
— Но аз не знам в какво съм заподозрян. Ако не си адвокат по криминални дела, препоръчай ми някой друг.
Куинт се наведе напред, отвори уста, за да предложи помощ, после се изкикоти. Този човек едва не го заблуди. Адвокатът ценеше мошеническия талант, защото и кариерата му бе изтъкана от мошеничества.
— Браво! Много добре! За малко да ме подведеш. Онова изражение на детинско объркване на лицето ти, нотката на раздразнение в гласа ти, фалшивата невинност в очите ти. Продължавай в същия дух. Може да се окаже полезно, когато застанеш пред съда.
Тафт сви устни и сбърчи чело. Изглеждаше измамно непринуден.
— Виж какво, Клагарт…
— Куинт. И не съм на твоите услуги.
— Добре, Куинт. Ако не друго, поне ми позволи да се обадя по телефона. В Щатите…
— Да телефонираш? От моята кантора? Обаждането ти ще бъде проследено. Не. Никой в Сингапур не е толкова глупав, че да позволи на един престъпник, макар и толкова талантлив в актьорското си…
— Това не е актьорско изпълнение, Куинт. Кълна се в Бога. Нямам представа какво мислят, че съм извършил. И не само това. Аз съм американец, чужденец, и не знам нищо за тази страна, нито за правораздавателната й система. Имам големи неприятности и не знам защо. Затова, моля те, Куинт. Необходима ми е юридическа помощ…
Адвокатът се наведе, извади от кошчето днешните вестници — сериозния „Стрейт Таймс“ и клюкарския „Ню Пейпър“ — и ги хвърли на бюрото.
— Прегледай заглавията, а после — лека нощ.
Нещастният беглец взе „Ню Пейпър“. Пръстите му бяха мръсни като на безпризорно хлапе. Примига няколко пъти и лицето му пребледня. Това беше най-убедителното актьорско изпълнение, което Куинт бе виждал.
Докато Тафт четеше вестниците, адвокатът обмисляше случая. Допускаше, че този човек може и да е невинен. Ако беше така, предложението можеше да се окаже интересно, макар че се намираха в Сингапур и невинен или не, Тафт щеше да бъде обесен.
За миг Куинт се замисли дали да не поеме защитата му, но се отказа. Кантората му не се нуждаеше от внимателното разследване, каквото един такъв нашумял случай щеше да предизвика. Не биваше да забравя и важния въпрос за хонорара.
Той се наведе напред.
— Прочете ли всичко, Тафт? Видя ли онова, което ти трябваше? Добре. Тогава, моля те, напусни кабинета ми…
Тафт изпусна вестника. Приличаше на изоставено дете. „Колко трогателно — помисли Куинт. — Ако беше няколко килограма по-лек и много години по-млад, можеше да спечелиш сърцето ми.“
— Това… — Тафт посочи падналите вестниците — е безумие. Лудост. Виж какво, наистина се нуждая от адвокат, нали?
Куинт се изкикоти:
— В твоя случай нещата са решени. Но кажи ми, как точно смяташ да се отплатиш за адвокатските услуги?
Джак кимна. Хонорарите бяха нещо, от което разбираше.
— Мисля, че в това отношение няма да има проблем, Куинт. Аз съм заможен човек.
— Нима? И колко имаш в банковата си сметка?
— Чекова и спестовна сметка, ценни книжа, депозити, акции, облигации… Мисля, че струвам най-малко двеста хиляди долара.
— Нищо подобно! — извика адвокатът.
— Какво?
— Стойността ти възлиза на нула. Нямаш чекова и спестовна сметка, нито ценни книжа, акции или облигации. Престъпленията, свързани с наркотици, дават право на твоето правителство да конфискува авоарите ти. В момента, в който в Сингапур е издадена заповедта за арестуването ти, в Щатите замразяват банковите ти сметки и анулират кредитните ти карти. Такъв е законът в твоята прекрасна страна, Тафт. Ето защо няма надежда да платиш хонорара ми. При най-благоприятното стечение на обстоятелствата ще имаш служебен защитник, недотам образован човек със съмнителни способности, който ще те убеди да се оставиш на милостта на съда, за да може по-бързо да сложи край на страданията ти и да представи сметката за хонорара си на властите.