„На онези, които са информирани какво се случва с несъгласните“ — помисли Сионг, скъса още две от разписките за дълг на чиновника и пусна късчетата на пода.
Но световната преса и деловата общност не виждаха това. Не, те виждаха само въоръжени конфликти по улиците на Сингапур и самохвалството и перченето на Чан Джин, романтичен герой от книга.
Грамотен като ректор на оксфордски университет, министърът бе цитирал мнението на Бъртран Ръсел за романтичното съзнание. „Тигрите са по-красиви от овцете, но ние ги предпочитаме затворени зад решетки. Типичният романтик премахва решетките и се наслаждава на великолепните скокове, с които тигърът унищожава овцата. Той призовава хората да си въобразят, че са тигри, и когато успее да го стори, резултатите не са неприятни.“
„Край на всичко това — бе изсъскал Лий Куан Ю. — Повече никакви скачащи тигри и убити овце. Американският гангстер трябва незабавно да бъде заловен. Няма да има насилие при ареста му. Ако има, лично ще се намеся.“
„Лична намеса…“ Помощник-секретарят бе преглътнал с усилие, когато чу тези думи.
Още две късчета хартия паднаха от пръстите на По. Той шепнешком зададе въпрос.
Чиновникът отговори утвърдително. Да, има подробни инструкции. След като се обадел на когото трябва, началникът му бил длъжен да изгори записките…
По Кей Сионг разочаровано вдигна вежди.
Но чиновникът тайно бе направил фотокопия.
Сионг взе с два пръста папката с разписките за дългове на чиновника и му я подаде. Той бръкна в джоба на сакото си и извади плик.
И двамата бяха доволни от сделката.
След като чиновникът си тръгна, Сионг си позволи една-единствена чаша портвайн „Фонсека“ от 1937 година, безценна предвоенна реколта.
Предвоенна…
Когато японците дойдоха, той беше ученик в гимназията. Тогава светът се преобърна. Някога непоклатимата му истина бе отхвърлена. Вечната Британска империя бе опозорена в битка и вече не беше вечна. С широко отворена от почуда уста Сионг гледаше азиатската армия, която отвеждаше посрамените английски войски към онова, което щеше да се превърне в един от най-прословутите пленнически лагери в света.
Лий Куан Ю стоеше до него и също гледаше.
Тогава бе започнала историята на съвременен Сингапур. Докато англичаните изчезваха, младият Лий видя пътя си — независимост от претърпялата поражение Британия и бивша колония, свободна да определя съдбата си наред с другите суверенни нации.
По също видя своя път и скоро започна да изпълнява поръчки. И оттогава до ден-днешен имаше печалба, осигурявана от таен японски агент, който остаря също като Сионг.
И помъдря.
Сега реката на мъдростта течеше по едно-единствено русло и лодкарят трябваше само да я насочва по предопределения курс. Могъщият Лий Куан Ю бе признал, че Чан Джин е надживял полезността си за държавата. Сингапур вече не се нуждаеше от неговите умения. Всъщност Чан се бе превърнал в пречка, защото хората като него и методите им бяха отхвърлени от миролюбивото и цивилизовано правителство на Сингапур. Той напомняше за неща, които Лий предпочиташе да бъдат забравени.
И така, сега Чан беше на стъпка да превиши пълномощията си и да премине границата. Още един акт на насилие, още една постъпка, която би накарала чуждите бизнесмени да се усъмнят в нацията, и старши офицерът щеше да се озове отвъд линията, очертана не от кой да е, а от самия Лий Куан Ю.
Мигът, в който Чан убиеше Тафт, щеше да ознаменува деня на разплата със старши офицера. И Сионг само трябваше да премести напред стрелките на часовника.
4.
Червен гняв
Колкото е по-слаба една сила, толкова по-важен е елементът на изненада и дали е предприела офанзивна или дефанзивна тактика. Това всъщност, е единственият начин, по който може да се компенсира по-слабата сила… Командирът иска да наложи волята си над врага. Това в края на краищата е целта на всяка военна операция. Надхитряне. Създаване на погрешна представа у противника не само ще помогне да се прикрият истинските способности и намерения, но и ще подведе врага да действа по такъв начин, че да улесни мисията.