Сократ: Не сте ли забелязвали интелигентността в наблюдателното око на хитрия мошеник? Колко е нетърпелив и колко ясно презряното му съзнание вижда пътя към целта? Той е пълната противоположност на слепеца, но острото му зрение е принудено да служи на злото и злините му са пропорционални на интелекта.
1.
Сингапур
1
Картата на Куинт показа на Джак, че най-подходящото място, откъдето може да започне да плува, се нарича Сунгей Було. Територията бе обозначена като резерват, затова по всяка вероятност щеше да бъде пуста през нощта. Намираше се в затънтен район, до който водеше една пътека. Резерватът бе заобиколен от зелени петна, означаващи необитаеми мочурища. Идеално!
Ключовете в джоба на Куинт бяха от хондата, паркирана пред кантората. Въоръжен с откраднатата карта и лакомо поглъщайки банана, който намери в пълния с бутилки с джин хладилник, Джак предпазливо шофираше по страничните улички, за да стигне до резервата. Караше в лявата лента на шосето, каквато бе традицията в Сингапур, и много под ограничението за скоростта, като предпазливо поглеждаше в огледалото за обратно виждане.
Сунгей Було не беше добре маркиран. Джак на два пъти подмина отклонението и след около километър и половина стигна до входа — забележим само заради знака, на който пишеше, че паркът затваря в седемнайсет и трийсет. Но нямаше порта. Пък и не беше необходима. Джак беше в Сингапур. А там, щом властите кажеха, че някое място затваря в седемнайсет и трийсет, на никого не би му минало през ума да влезе в седемнайсет трийсет и една минути.
Потърси скривалище за хондата. Край пътя имаше дълбок ров. Бронята изскърца, когато колата тупна на дъното и предният капак се отвори. Джак се почувства по-скоро доволен, отколкото виновен. „Така ти се пада, Питър Куинт!“
От онова, което бе прочел за страната, знаеше, че сингапурското правителство настойчиво насърчава гражданите си да използват обществения транспорт. На задръстванията по магистралите и на замърсяването на въздуха от лични превозни средства се гледаше с лошо око и автомобилите бяха много скъпи. В Съединените щати една хонда струваше четиринайсет хиляди долара. Куинт бе платил шейсет хиляди долара на правителството на Сингапур за правото да кара кола в продължение на десет години. Като се добавеше и таксата от сто и четирийсет процента върху вноса на автомобили, излизаше, че Джак е съсипал кола, която в Щатите струваше колкото мерцедес-бенц.
Странно, но тази мисъл беше приятна.
Повече от час Джак тихо се спотайва до центъра за посетители. Не видя никого. Както се бе надявал, цареше непрогледна тъмнина.
Тъй като беше жаден, той влезе в кафенето. Лесно отвори вратата. Изпи две кутии сок от манго. Хрумна му, че макар да извършва кражба с взлом, съвестта не го гризе.
Нещо в него се бе променило. Вече не обмисляше проблема, нито разсъждаваше логично. Просто вдигна крак, ритна вратата и си взе това, което му беше необходимо.
Може би се беше побъркал — последиците от дългото пътуване, хапчето на Раджив и необичайните дози хормони. Каквато и да беше причината, не изпита неудобство, когато предпочете физическата сила пред разума, и подозираше, че ако отново му се предостави възможност, ще постъпи по същия начин.
Утоли жаждата си, излезе от центъра за посетители и тръгна по дървено мостче, издигнато над устието на реката. Спря по средата и погледна на север, към протока Джохор и към Малайзия.
Разстоянието изглеждаше по-голямо, отколкото предполагаше. Повече от километър и половина. Може би беше дори три километра. Но, разбира се, Джак беше навътре в сушата. Щом стигнеше до брега, щеше да е по-близо.
Поне така се надяваше.
Оставаше въпросът, дали протокът е добре и редовно охраняван. Ако сингапурците имаха многочислена флотилия от патрулни катери, Джак нямаше да рискува да плува. Но ако бяха само няколко и минаваха на един-два часа, той щеше да им се изплъзне под прикритието на мрака. Катерите бяха големи и шумни. Плуващият човек можеше да се носи безшумно по вълните, незабележим в тъмните води.
Времето минаваше. Джак засече появата и изчезването на сигнални светлини във водата. Докато се занимаваше с това, той даде воля на въображението си. Без да се съсредоточава или да следва определена логика. Не се фокусира върху нищо и прогонваше обезпокоителните мисли.