Чан пъхна клечка между зъбите си и се заслуша в думите на Самсудин, която за пореден път твърдеше, че е невинна. Разпитваше я инспектор Сери Наджиб Тан Сри Мухидин Туп Пониа, малаец, нисък, жилест, сипаничав. Освен това беше най-добрият в отдела за ролята на „лошото ченге“.
Мухидин, който говореше малайски, изпъстрен с китайски жаргон, я разпитваше безпощадно.
— И така, хуа пинг, ти твърдиш, че…
Младата жена се изчерви.
— Не смейте да ме наричате така!
Хуа пинг означаваше „ваза за цветя“, но се употребяваше за нещо съвсем не толкова ласкателно.
— Аз съм добра мюсюлманка!
— О, да. Тогава защо не си омъжена? На твоите години…
— Аз съм само на двайсет и три.
— Именно това казвам.
Зейтун гневно размаха пръст срещу лицето на Мухидин.
— Мъже мюсюлмани! Знаете ли защо не можете да си намерите свестни жени и…
Когато не беше дежурен, Мухидин говореше учтиво. Но в стаята за разпити беше груб, враждебно настроен и твърдо решен да унижава.
— Разбира се, че знам. Защото правителството позволи на курвите да учат в университета. Образованието ги прави свадливи. Мъжът се връща вкъщи след тежък работен ден, а жена му се заяжда, защото мисли, че като е завършила колеж, струва колкото него. По дяволите, прочети „Ню Пейпър“. Всеки месец там има интервюта с разни нещастници, докарани до полуда от нахалните си жени с твърде високо образование.
— Съпругът трябва да се гордее, ако жена му…
— Казваш, че си добра мюсюлманка, а? Е, сладурано, позволи ми да ти напомня, че добрите мюсюлманки се омъжват на осемнайсет години. На двайсет и три добрата мюсюлманка е в кухнята и храни първите си двама сина! Не прекарва свободното си време в сексуални игрички с някой международен търговец на наркотици! Хей, кукло, между нас казано, ако ти писне да те завързват в тоалетната, мога да уредя нещо за нас двамата. И остави пепелника, защото ще те обвиня в нападение…
„Невинна е — мрачно помисли Чан. — Момичето няма нищо общо с тази история.“
Вратата до него се отвори.
— Шефе?
— Да, Хал, тук съм. Влез.
Лиунг се приближи, застана до Чан и погледна през еднопосочното огледало. После тихо каза:
— Хубава жена.
Той кимна.
— Стигнахме ли донякъде с нея?
— Не — въздъхна Чан. — Тя е точно онова, което изглежда. Хубаво, невинно момиче, озовало се на неподходящото място в неподходящ момент. Не знае какъв е Тафт, къде отива и какво ще направи. По дяволите, Хал! Мисля, че ни прецакаха.
Двамата се умълчаха. Но според Чан мълчанието на Лиунг се различаваше от неговото. Младият ефрейтор гледаше в краката си и прокарваше показалец по устните си.
— Ами… По въпроса, че са ни прецакали…
Лиунг предпазливо отстъпи крачка назад.
Чан го погледна строго.
— Други добри новини?
Колегата му отново отстъпи назад. Не беше в състояние да погледне Чан в очите. Чан помисли, че това е лош знак. Нямаше да хареса онова, което щеше да чуе.
— За стрелбата пред апартамента на момичето…
— Да?
— Не е бил Тафт.
Чан усети, че пребледнява. В гласа му прозвуча раздразнение.
— Какво искаш да кажеш?
— Ченгетата разпитаха всички очевидци. Всички разказват едно и също. Тафт не е стрелял. Други хора са стреляли по него.
Чан скръсти ръце, погледна към тавана и изруга.
— Навсякъде имало гилзи — от патрони с калибър трийсет и осем, четирийсет и пет милиметра, от „Магнум 357“, от „Узи“, какви ли не. Оказва се, че Тафт вървял по улицата, когато по средата са спрели две коли. От тях изскочили главорези и започнали да стрелят по всичко, което се движи. Той хукнал да бяга. Стрелците видели, че са улучили невинен, онзи нещастен амбулантен търговец, качили се в колите и изчезнали трийсет секунди, преди да пристигнем.
— Виждате труп на тротоара и предполагате, че Тафт е гушнал босилека… — Чан млъкна, като видя озадаченото изражение на Лиунг. Захапа клечката за зъби, счупи я на две и я изплю. — Хвърлил топа, Хал. Ритнал камбаната. И аз направих същата грешка. Не разбрах какво става. Помислих, че вие стреляте по Тафт. После ти ми каза, че някой е стрелял по цивилни граждани, преди да стигнете дотам. Реших, че е бил Тафт, който се е опитвал да си проправи път през тълпата или…