Зейтун усещаше, че е на кръстопът. В едната посока е свободата на самотния изгнаник, а в другата — заплахата от погубващото душата робство. Тя обичаше вероизповеданието си, но повече обичаше свободата. Изборът между тях щеше да бъде най-болезненото решение, което трябваше да вземе.
И така, Зейтун седеше до Чан и размишляваше. Беше разтревожена, обидена и не намираше утехата, която търсеше в молитвата.
Чан се чудеше дали да не й каже нещо и да се опита да я заговори. Но после размисли. Тя явно искаше да я остави на мира.
Той нямаше нищо против. След около пет минути щяха да стигнат до жилището й. Можеше да използва това време за размисъл.
В историята с Тафт нещо не беше наред, но не знаеше какво.
„И така. Тафт излиза от апартамента на момичето. Теоретично никой не знае, че той е там, освен аз и Самсудин. Нито един от нас двамата не е в състояние да каже на някого. После се появяват гангстери и започват да стрелят. Това не е хубаво. Нюйоркска работа. Хората в моя град не правят така.“
Той бръкна в джоба на сакото си да извади клечка за зъби. Погледна жената, реши, че тя ще помисли навика му за отвратителен, измъкна ръката си и отново я сложи на волана.
„Несъмнено стрелците са били хора на По Кей Сионг. В тази страна никой не стреля по улиците, освен полицията и отрепките на По. И дори те не го правят често. Знаят правилата. Но сега изведнъж започват да се водят престрелки и Сионг иска да очисти Тафт. Защо? Американецът е дошъл тук да извърши сделка с наркотици, а По е единственият, който има достатъчно пари, за да купи стоката. Тогава защо…“
Дали Тафт не бе измамил По? Може би. Но имаше и друга вероятност и тя никак не се понрави на Чан. Американецът може би не беше дошъл в Сингапур да продава дрога, а в ролята на разузнавач на конкурентна организация.
„Дали е бил нает от някоя от хилядите проклети банди, действащи в Югоизточна Азия? По дяволите! Трябва да намеря информация!“
Веднага щом оставеше Самсудин, щеше да вземе радиопредавателя и да издаде няколко заповеди — ченгетата да пуснат слух по улиците, да кажат на всеки информатор, че Чан Джин е в лошо настроение, иска отговори и ако не ги получи, ще се случат много ужасни неща.
„Сионг знае, че правителството гледа сериозно на престрелките. Не би рискувал въоръжена война, освен ако не става нещо наистина важно.“
Радиотелефонът на таблото иззвъня. Чан грабна слушалката.
— Шефе? Обажда се ефрейтор Лиунг. В участъка съм и…
— Трябваше да си в леглото, Хал.
— Да, но нещо започна да ме измъчва. Не можах да си представя как някой е разбрал, че Тафт е в апартамента на госпожица Самсудин.
„Браво — помисли Чан. — Имам страхотно добър човек.“
— Затова се обадих на двама информатори — продължи Лиунг. — И вторият каза, че въпросът не е кой се опитва да убие Тафт, а кой не се опитва.
— Така ли?
— Говорело се, че някой забелязал Тафт…
— Стотици хора ни се обадиха за подозрителни непознати…
— Изслушай ме, шефе. Информаторът каза, че знаят къде е Тафт. В резервата Сунгей Було. И са тръгнали натам.
— Кои са те, по дяволите?
Лиунг му каза. Чан стисна зъби, погледна дали Зейтун си е сложила предпазния колан и после направи нещо с волана, което я накара да изпищи.
5
Сингапур функционира не толкова като държава, колкото като строго управлявана корпорация. Осигурява работа, облаги и сигурност. В замяна изисква труд, лоялност и спазване на норми на поведение, които малко се различават от наложените върху служителите на „Дженерал Мотърс“, макар че шефовете наблюдават сингапурците не по осем часа, а денонощно. Също като в Америка съблюдаващите корпоративната линия получават награди, а възразяващите срещу политиката на компанията не се радват на кариера. Отстраняваха само най-грубите нарушители. Недотам цивилизованите тирании — например Китай — наказват дисидентите с трудови лагери и взводове за разстрел, докато в Сингапур просто ги изолират. Както американските компании, разбрали, че са обременени с безполезен изпълнителен директор, подтикват некадърника да поеме пост, където не може да вреди, така и Сингапур се отървава от онези, които пречат на властимащите. Всъщност най-видният дисидент в страната се събуди една сутрин и установи, че е фалирал, безработен и има ново жилище в затънтен ъгъл в най-популярния сингапурски тематичен парк, за да прекара остатъка от живота си като малко посещавана атракция.