— Предполагам, че познавате повечето от джентълмените тук — каза По.
Сионг играеше друга роля — на дипломат от кариерата. Чан можеше да изтърпи тази игра, но само донякъде.
— Достатъчно добре, за да знам, че не са джентълмени. Я да видим. Тук са синдикатите А Конг, Сю Сам, Хонг Джи Хин, тонгата Сио Кун и армията Монг Тай. По-добре още утре сутринта да хванете самолета, момчета. Струва ми се, че нито един клон от семейството не липсва.
Сионг трепна.
— Моля, моля. Всички тук сме професионалисти. Онези, за които говорите… — избърса невидима прашинка от спортното си сако, — са само главорези.
— Откъде да знам каква е разликата? Пък и не познавам онзи тип в скапания костюм и другия до него.
Мъжът, когото Чан посочи, се ухили подигравателно и изрече цветиста псувня на китайски:
— Ко-пао, жи та тцу-тцу!
После изведнъж пистолетът „Смит и Уесън“ на Чан се заби в слабините му. Никой не видя как стана това. Китаецът млъкна и се обля в пот.
Чан не можа да се сдържи да не изрече реплика от един от любимите си филми и изръмжа:
— На мен ли говориш?
Мъжът започна да мънка извинение, че е обидил прадедите му. Чан изтегли назад петлето на пистолета си.
— Попитах, на мен ли говориш?
Китаецът се извини още по-многословно.
Сионг пое ролята на умиротворител и се приближи до Чан.
— Простете му, старши офицер. Той е от Китай.
— Това обяснява лошия му вкус към облеклото. А сега, разкажи ми за мръсната му уста.
— Моля ви, старши офицер. Той е от Бандата на зелените и не разбира…
— Какво не разбира? — изрева Чан. — Мислех, че червените са застреляли онези отрепки преди петдесет години.
— Комунизмът е млад. Ние сме стари. — По Кей Сионг обърна ръце с дланите нагоре — жест, който показваше, че предлага на Чан дребен, но безценен дар. — В нашия свят се променят поразително малко неща, старши офицер.
Ченгето направи гримаса. Не можеше да понася философстващи гангстери. Но свали пистолета. После, след като бе привлякъл вниманието на публиката си и възнамерявайки да се възползва от това, той завъртя три пъти пистолета на пръста си и го прибра в кобура. Номерът беше евтин и безвкусен, но и бандитите пред него бяха такива. Чан се усмихна, показвайки колкото е възможно повече зъби. Никой не отвърна на усмивката му.
— Добре, По. Да чуем какво е довело посред нощ в това мочурище най-големия престъпен бос в страната и питбулите му.
Сионг кимна учтиво.
— Има един комар, който ме безпокои. Доколкото си спомням, името му е Джон Грегъри Тафт. Чухме, че към три часа тази сутрин е навлязъл в района и ни хрумна, че ще направим малка услуга на обществото, като го възпрем.
Чан ненавиждаше многословието на По и лицемерно учтивото му изражение.
— Да го възпрете? Например да го хвърлите на дъното на протока?
— Не говорете така, старши офицер. Ако го хванете вие, той сигурно ще бъде обесен. Ако го заловим ние, не е ли разумно да уредим подобно, макар и по-бързо и не толкова скъпоструващо на държавата решение?
— Не разбирам, По. Защо точно ти искаш смъртта на един наркотрафикант?
— Но сигурно знаете, старши офицер, че никой от присъстващите не търгува с наркотици.
— Разбира се — иронично потвърди Чан. — Както и че никой от вас не носи незаконно притежавано оръжие.
Колкото и да му се искаше да сложи белезниците на Сионг, Чан трябваше да спазва правилата. И ченгето, и бандитът трябваше да се придържат към временното примирие.
Сионг кимна, усмихна се и с премерена тъга изрече предварително репетираните думи:
— Отговорът е лесен, старши офицер. Нашите хора са си наши. А господин Тафт е чужд. В моя бизнес човек не приема радушно новата конкуренция. Най-добре е бързо да я спре. Така господарите на Тафт ще разберат, че философията на свободния пазар в Сингапур не се отнася за всяка стока. Нашата система на добре организирана незаконна дейност е много по-ефикасна от анархията на наемниците, чийто представител е господин Тафт. Нека да добавя и факта, че всички ние, които вие ненужно смятате за опоненти, много ви уважаваме… — Изражението на Чан накара По да започне да заеква. — Истина е. Нито един от тези, които си изкарваме прехраната в тази държава, дори не би помислил да покаже и най-малкото неуважение към вас. Не се постъпва така. Етикетът на взаимоотношенията ни е друг. Поведението на онзи чужденец Тафт се отразява зле върху нас. Хората ще помислят, че имаме нещо общо с него и сме отговорни за непристойното му държание. Нещо повече, онези, които живеят извън нашите граници, ще си съставят погрешно мнение за позволените и непозволените неща на територията ни. И така…